Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Но не ги оставиха да се наспят. На разсъмване, когато сънят бе особено сладък, часовите вдигнаха тревога. Успяха, преди назъбени върхове на дълги копия и вече познати бел опери стрели да пронижат телата им....

Противникът приклещи дружината на Отон от три страни. Заедно с лековъоръжените елфи стрелци срещу отряда настъпваше бронираната пехота на Черните джуджета. Торин само безнадеждно подсвирна когато видя стройните редици копиеносци, които приближаваха с бавна, но неумолима крачка като свличащ се от планина вековен ледник.

Ала нито обкръжението, нито градушката от стрели сломиха воините на Отон, орки и хора не трепнаха. Командирът за броени мигове прецени, че единственият им изход е пробив през вражеските редици. Със спокоен глас той даде нужните заповеди на десетниците. Още една минута – и хазгите отвърнаха на елфите с не по-малко убийствен порой стрели.

Дружината се сви в плътно, наежило стомана кълбо, влачейки в средата на строя пръхтящите коне с провизии, и удари в пролуката между две връхлитащи джуджешки редици, прикрита само от стрелци-елфи. Половин дузина воини паднаха, поразени от стрели в прорезите на шлемовете, но противниковите копиеносци не успяха обърнат навреме строя си, за да запушат пролуката. С цената на още пет живота отрядът на Отон за кратък миг отблъсна назад мъчещите се да им попречат редици и се измъкна от обкръжението.

По време на пробива Фолко., Торин и Строри се оказаха в самото сърце на битката. Бяха в лявото крило на отряда, което не се размина с джуджетата-копиеносци. Противостоящите си редици само леко закачиха една друга, но и толкова бе достатъчно, та мигом да загинат трима бойци от десетката на Фолко. – злощастниците дори не свариха да вдигнат оръжие за защита. Сетне широкото повече от педя, страшно назъбено острие удари в поясната броня на Дребосъка, който се търкулна презглава, но митрилът издържа, а Торин успя да отсече със секирата си дръжката на копието, преди друг удар да застигне и него, ала тангарът устоя на крака, Фолко. избегна двубоя като хвърли в тесния процеп на шлема на най-близкия копиеносец шепа пясък, която бе събрал вечерта край огнището заради някакво странно предчувствие. Заслепеното Черно джудже се забави и приятелите се изплъзнаха покрай него.