Наследството на Карл Велики [bg]

— Ти и мама работите заедно от доста време насам, нали?

— Тя страда по Георг не по-малко от нас. Той беше бъдещето на тази фамилия. Без него е заплашено цялото й съществуване. Други наследници на Оберхойзер просто няма.

Тя го погледна в очите, за да се увери, че е разбрала правилно.

— Не говориш сериозно!

— Ти си само на четирийсет и осем. Все още можеш да родиш дете.

Вернер пристъпи към нея и нежно я целуна по врата. Тя се завъртя и го зашлеви.

— Прекомерни емоции, склонност към насилие — усмихна се той. — У теб все пак има нещо човешко.

По челото й избиха капчици пот, въпреки че в стаята съвсем не беше топло. Нямаше никакво намерение да го слуша повече и се обърна към вратата. Той направи скок напред, сграбчи китката й и я завъртя към себе си.

— Няма да стане! Този път няма да ми избягаш!

— Пусни ме! — извика тя, но в гласа й се прокрадна несигурност. — Ти си отвратителен! Повръща ми се само като те гледам!

— Майка ти ясно даде да се разбере, че ако направим бебето, всичко отива за теб. — Ръцете му грубо я притеглиха. — Чуваш ли ме, жено? Всичко! Кристел не се нуждае нито от деца, нито от съпруг. Но ако и тя е получила подобна оферта? Забрави ли къде се намира в момента?

Лицето му беше на сантиметри от нейното.

— Помисли малко! В желанието си да разбере какво се е случило със съпруга й Изабел ви е настроила една срещу друга. Но най-голямото й желание е да продължи рода. Фамилията Оберхойзер притежава пари, високо положение в обществото, многобройни активи. Но й липсват наследници.

Тя се освободи от ръцете му. Прав беше. Кристел беше с Малоун. А майка й наистина не заслужава доверие. Дали не бе направила същото предложение и на сестра й?

— Ние имаме едно голямо предимство — подхвърли Вернер. — Нашето дете ще бъде законно.

Доротея изпита отвращение към себе си, но мръсникът имаше право.

— Предлагам да започваме — рече той, ухили се многозначително и я притегли към себе си.