Градината на Рама [bg]

— Вижте тук, задната стена на сърцето близо до върха. Нали виждате и странната паяжина и набраздяването на тъканта? Това са мускулните влакна на сърцето ви и те са непоправимо атрофирали.

Малкълм остана загледан в куба сякаш цяла вечност, после сведе глава и попита едва чуто:

— Ще умра ли, докторе?

Доктор Търнър улови и другата ръка на своя пациент.

— Да, Малкълм. На Земята вероятно можехме да се надяваме на сърдечна трансплантация; тук обаче и дума не може да става за такова нещо, тъй като нито разполагаме със съответната апаратура, нито с подходящ донор… Ако желаеш, бих могъл да те отворя и да погледна отблизо какво става със сърцето ти. Но е почти невероятно да видя нещо, което би променило прогнозата.

Малкълм поклати глава. По бузите му започнаха да се стичат сълзи.

Епонин прегърна дребния човечец и също започна да плаче.

— Съжалявам, че ви забавих толкова, докато поставя окончателната диагноза — рече доктор Търнър, — но при такъв сериозен случай трябваше да бъда абсолютно сигурен.

Малко по-късно Малкълм и Епонин се отправиха към вратата. Там Малкълм се извърна и попита:

— Какво да правя сега?

— Каквото ти душа иска — беше отговорът.

Когато си отидоха, доктор Търнър се върна в своя кабинет, където по цялото му бюро бяха разхвърляни компютърните разпечатки от картона и изследванията на Малкълм Пийбоди. Докторът беше силно разтревожен. Беше почти сигурен (не можеше да го твърди сто процента, преди да извърши аутопсията), че Пийбоди страда от същото заболяване на сърцето, което уби Уолтър Бракен в Санта Мария. Двамата бяха близки приятели от няколко години, още от времето на изолацията или в Джорджия. Не беше вероятно по някакво съвпадение и двамата да са заболели от една и съща болест на сърцето. Но ако не е съвпадение, тогава болестта явно беше заразна.