Операция „Червена буря“ [bg]

— Господин адмирал, тук нещо не е наред — каза тихо Толанд.

— И какво може да е то? — Бейкър харесваше начина, по който се развиваха нещата. Сигнатурите на вражеските бомбардировачи изчезваха от радарния екран точно както беше предвидено в разработените от командването военни игри.

— Руснаците се държат твърде глупаво, сър.

— Е, и?

— Досега такова нещо не се е случвало! Господин адмирал, защо техните Ту-22 не минат на свръхзвукова скорост? Защо изпращат срещу нас само една атакуваща група? Защо всичките им самолети се движат в една и съща посока?

— Нямат достатъчно гориво — отвърна Бейкър. — „Беджърите“ почти са изразходвали горивото си и им се налага да се движат по права линия.

— Но не и Ту-22!

— Курсът съвпада с данните, бройката също. — Бейкър поклати глава и се загледа в тактическия екран.

Втората ескадрила изтребители току-що беше изстреляла ракетите си. Разстоянието беше намаляло и точността на втория залп беше по-малка. Четиридесет и осем ракети поразиха тридесет и четири цели. Общият брой на целите преди започването на операцията по прехващането беше сто петдесет и седем.

Третата и четвъртата ескадрила пристигнаха едновременно и изстреляха ракетите си заедно. Когато свършиха ракетите си, на екрана останаха деветнадесет цели. Двете ескадрили се насочиха напред, за да атакуват оставащите цели с оръдията си.

— „Клипер база“, тук „Началник ПВО“. Няколко ще успеят да се измъкнат. Препоръчвам да включим зенитните радари.