Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Вампири, вампири! — обяви CIC говорителят на „Тайкондерога“. — Засичаме множество приближаващи ракети. Готови за стрелба.
ПВО командирът на групата нареди оръжейните системи „Егида“ на кръстосвача да бъдат приведени в автоматичен режим. „Тайкондерога“ беше проектиран точно за такива ситуации. Мощните му радарни и компютърни системи незабавно идентифицираха приближаващите ракети като вражески и определиха на всяка от тях приоритет за унищожение. Компютърът работеше напълно автоматично и можеше да стреля по собствена преценка по всичко, което определеше като заплаха. По главния тактически екран започнаха да се нижат цифри, символи и вектори. Двойните ракетни установки на носа и кърмата се насочиха към първите цели и зачакаха командата за стрелба. „Егида“ беше последна дума на техниката и бе най-съвременната зенитно-ракетна система в света, но имаше един основен недостатък — кръстосвачът носеше само деветдесет и шест зенитни ракети SM2, а приближаващите ракети бяха сто и четиридесет. Компютърът не беше програмиран да мисли за това.
Застанал в CIC на „Нимиц“, Толанд усети как самолетоносачът прави рязък завой и двигателите му включват на пълна мощност, придавайки на огромния корпус скорост от тридесет и пет възела. Атомните му ескортни кораби „Вирджиния“ и „Калифорния“ също следяха движението на съветските ракети, насочили към тях своите зенитни установки.
Приближаващите съветски ракети се намираха на височина осем хиляди фута и разстояние сто мили и изминаваха по една миля на всеки четири секунди. Всяка от тях вече си беше определила цел, избирайки най-големия кораб в полезрението си. „Нимиц“ беше най-близкият голям кораб и придружаващите го ракетоносци се намираха на север от него.
„Тайкондерога“ изстреля първия си залп, когато целите бяха на деветдесет и девет мили от него. Ракетите се взривиха във въздуха, оставяйки зад себе си ивица светлосив дим. Те едва бяха напуснали пусковите релси, когато зареждащите устройства презаредиха установките. Времето за презареждане и стрелба на системата беше осем секунди. Кръстосвачът можеше да изстрелва по една ракета на всеки две секунди. След малко повече от три минути магазините на системата бяха празни. „Тайкондерога“ излезе изпод огромен сив облак дим. Единствената защита на кораба сега бяха оръдейните му системи.
Насочвани от рефлектиращите вълни на радарите за управление на огъня на кръстосвача, зенитните ракети се устремиха към целите си със скорост две хиляди мили в час. Бойните им глави се взривиха на разстояние сто и петдесет ярда преди целите. Системата „Егида“ показа доста добра ефективност. Малко повече от шестдесет процента от целите бяха унищожени. Сега във въздуха оставаха осемдесет и две ракети „Кингфиш“, които се насочваха срещу осем кораба.
Останалите ракетоносни кораби също се включиха в боя. На моменти по една и съща цел бяха изстрелвани по две или три зенитни ракети, които в повечето от случаите успяваха да я поразят. Броят на приближаващите „вампири“ спадна на седемдесет, после на шестдесет, но не намаляваше достатъчно бързо. Никой на корабите не знаеше какви точно са целите, по които стреляха. Съветските ракети включиха мощните си активни заглушители. Корабите започнаха да изпълняват серии от резки маневри, наподобяващи някакъв стилизиран танц, без да се опитват да задържат позициите си. Опасността от сблъсък помежду им сега беше най-малката им грижа. Когато атакуващите ракети се приближиха на двадесет мили до формацията, всички кораби започнаха да изстрелват ракети с диполни отражатели, които при експлозията си изпълниха въздуха с милиони алуминизирани парчета, които предложиха на съветските ракети множество нови цели. Няколко AS-6 изгубиха първоначалните си цели и подгониха алуминизираните примамки. Две от тях се изгубиха, след което си избраха нови цели откъм далечния периметър на формацията.
Радарната картина на „Нимиц“ се замъгли внезапно. Ясните точки, които показваха разположението на корабите, се превърнаха в безформени облаци. Единствено изображенията на ракетите не се промениха — обратни V-та с прикрепени към тях линейни вектори, обозначаващи курса и скоростта им. Последният залп на ПВО унищожи още три от тях. Броят на „вампирите“ беше намалял на четиридесет и един. Толанд преброи пет насочващи се към „Нимиц“ съветски ракети.