Операция „Червена буря“ [bg]

Толанд беше отхвърлен на петнадесет фута от мястото, на което стоеше, и се удари в някаква радарна конзола. Следващото нещо, което видя, бе огнена стена, която премина над него за част от секундата. После дойдоха и шумовете. Първо се чу трясъкът на експлозията, а след него и писъците. Задната напречна преграда на CIC я нямаше и на нейно място се издигаше огнена гора. На двадесет фута от Толанд залитаха подпалени мъже, чиито писъци пронизваха мозъка му. Единствената мисъл на Боб беше как да се измъкне от този ад. Той се втурна към херметичната врата, която се отвори като по чудо и Толанд изтича на десния борд. Противопожарните системи на кораба се бяха включили и заливаха всичко със завеса от морска вода. Солената вода започна да щипе кожата му, когато той излезе на пътеката на палубата за излитане с опърлени коса и униформа. Един матрос насочи към него противопожарния си маркуч и водната струя едва не го повали.

— Пожар в CIC! — едва успя да изрече Толанд.

— Че къде ли не гори! — извика в отговор матросът.

Боб падна на колене и погледна през борда. Спомняше си, че „Фох“ се беше намирал на север от „Нимиц“. Сега на мястото му се виждаше само един стълб дим. Докато гледаше, последната AS-6 се взриви на сто фута над палубата за излитане на „Саратога“. Авионосецът изглежда не беше повреден. Надстройката на намиращия се на три мили от „Нимиц“ кръстосвач „Тайкондерога“ беше разрушена от взривила се на няколко ярда от нея съветска ракета и сега бе обхваната от пламъци. На хоризонта се появи огнено кълбо, което обяви унищожаването на още един кораб. „Божичко — помисли си Толанд, — дали не беше «Сайпан»? На борда му имаше две хиляди морски пехотинци…“

— Минавай напред, бе, тъпанар! — изкрещя му един от огнеборците. На пътеката се появи още един офицер.

— Добре ли си, Толанд? — Беше капитан Свенсон. Ризата му беше разкъсана и напоена с кръв от дузината порезни рани по гърдите му.

— Да, сър — отвърна Боб.

— Иди на мостика и им кажи да прекарат десния борд към наветрената страна. Бегом! — Свенсон скочи върху палубата за излитане.

Толанд направи същото и се затича към мостика. Палубата беше станала хлъзгава като лед от противопожарната пяна. Толанд тичаше, без да мисли, и падна точно пред мостика. Само след минута Боб вече беше в лоцманската кабина.

— Капитанът каза да прекарате десния борд към наветрената страна! — каза той.

— Че той си е от шибаната наветрена! — изръмжа в отговор старпомът. Подът на мостика беше покрит със счупени стъкла. — Как е капитанът?

— Жив е. Остана при пожара на кърмата.

— А ти кой си, по дяволите? — попита старпомът.

— Толанд от разузнавателния отдел. Бях в CIC.