![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— „Ястреб-1“, тук Голф. Вече виждам една дузина „Беджъри“, повтарям, виждам дванадесет бомбардировачи Танго-Униформа-Едно-Шест, южно от моите координати, движат се към мен и приближават. Влизаме в бой. Край.
— На радара няма нищо, шефе — каза радарният оператор. — Това е твърде на север от нас.
— Тогава за какво, по дяволите, говореше тя?
Майор Амелия Накамура превключи прицелния и холографския екран на тактически режим, след което натисна ключа на радара за въздушно прехващане. Нейният опознавателен радар провери дали целта е вражеска, и се самоизключи. Това беше достатъчно.
— Франк, поведи групата си на изток. Бъч, ти идваш с мен. Внимавайте с горивото. Напред!
Сега, когато най-опасната част от мисията им беше зад тях, пилотите на съветските бомбардировачи се бяха поотпуснали. Сиво-синята боя на американските изтребители ги караше да се сливат с фона на небето и екипажите на „Беджърите“ ги забелязаха едва когато разстоянието между тях бе по-малко от миля.
При първото си преминаване Ейми избра оръдието си и изпрати двеста снаряда в кабината на единия „Беджър“. Двумоторният самолет моментално стана неуправляем и се обърна по гръб подобно на умрял кит. Един. Майорът извика от радост, направи рязък завой и се спусна върху поредната си жертва. Руснаците вече бяха предупредени и бомбардировачът се опита да избяга. Нямаше начин да се измъкне. Накамура изстреля ракетата си от разстояние по-малко от миля и я видя как се забива в левия двигател на съветския самолет. Експлозията откъсна крилото. Два. На три мили пред нея имаше още един „Беджър“. „Имай търпение — каза си мислено тя. — Ти си много побърза от него.“ Тя беше забравила, че руските Ту-16 имаха оръдия на опашката си, но един съветски сержант бързо й го припомни. Той не успя да улучи самолета й, но затова пък я стресна здравата. „Ийгълът“ зави рязко наляво и приближи бомбардировача успоредно, преди да го атакува. Снарядите от оръдието на Ейми улучиха руснака в средата на корпуса и тя трябваше да се спусне надолу, за да избегне отломките. Боят продължи само деветдесет секунди, но тя беше плувнала в пот.
— Бъч, къде си?
— Свалих един! Свалих един, Зайо! — Вторият F-15 се изравни с нейния самолет. Накамура се огледа. Небето около нея беше чисто. Къде бяха изчезнали останалите?
— „Ястреб-1“, тук Голф, чувате ли ме? Край.
— Прието, Голф.
— Добре, ВМФ. Току-що очистихме четири, повтарям, четири, Ту-16 за вас.
— Направи ги пет, Зайо! — намеси се водачът на другата група.
— Нещо не е наред, сър. — Радарният оператор на „Хоукай-1“ посочи към екрана си. — Току-що засякохме тези шегаджии, които твърдят, че са свалили руските бомбардировачи. Трябва да са на триста-четиристотин мили от нас.
— „Клипер база“, тук „Ястреб-1“, имахме контакт с фериботен полет на ВВС. Те твърдят, че са свалили пет движещи се на север Ту-16 на няколкостотин мили от нас. Повтарям, движещи се на север.
Толанд повдигна вежди.
— На някои от тях може да им се е наложило да се върнат — забеляза Бейкър. Ако не греша, един такъв преход е почти на границата на техните възможности.
— Тъй вярно, сър — отвърна командирът на въздушните операции, но самият той не беше твърде убеден в истинността на отговора си.
— Пробив — обяви радарният оператор. — Отново виждаме целите.
Ракетите бяха продължили необезпокоявани полета си. Радарните им транспондери ги идентифицираха като тридесет и пет метрови бомбардировачи Ту-16. Вградените им заглушители се включиха и замъглиха изображението на американските радари, а автопилотът започна да ги мести рязко нагоре, надолу, наляво и надясно в стометрови подскоци, както правеха самолетите, когато се опитваха да избягат от изстреляна по тях ракета. Някога „Келтите“ бяха истински ракети, но след свалянето им от въоръжение преди шест години бойните им глави бяха заменени с допълнителни резервоари, корпусът удължен и руснаците започнаха да ги използват за мишени при въздушнострелковите си учения.
— Оп-па-ла! — Първата ескадрила от дванадесет F-14 се намираше само на сто и петдесет мили от целите. „Келтите“ се виждаха идеално на радарите им и пилотите-прехващачи бързо установиха векторите към целите си. Ракетите приближаваха онова, което би представлявало зоната за номинален пуск на американските ракети — ако бяха бомбардировачите, за които всички ги смятаха.
Ескадрилата F-14 изстреля залп от ракети AIM-54C „Феникс“ от разстояние сто и четиридесет мили. Ракетите им се спуснаха срещу целите си със скорост пет пъти по-голяма от тази на звука, направлявани от прицелните радари на изтребителите. След по-малко от една минута четиридесет и осем ракети бяха поразили тридесет и девет цели. Първата ескадрила напусна позицията си, за да бъде сменена от втората.