Операция „Червена буря“ [bg]

— В такъв случай си бил голям късметлия. Втората „птичка“ се взриви на петдесет ярда от вас. Адмиралът измъкна ли се? А останалите?

— Не знам. Всичко вътре гореше.

— Изглежда, че и вие сте пообгорял малко, командир.

Боб имаше чувството, че се е бръснал с парче стъкло. Веждите му изпадаха, когато ги докосна с пръст.

— Леко опърлени, предполагам. Ще се оправя. Какво трябва да правя сега?

Старпомът посочи към водните криле на Толанд.

— Можеш ли да управляваш кораба? Добре, поеми командването. И без това вече не остана нищо, в което да можем да се блъснем. Аз отивам на кърмата, за да поема борбата с огъня. Комуникациите са извън строя, радарът също, но двигателите са в ред и корпусът не е повреден. Господин Байс поема дежурството. Господин Толанд поема командването — обяви старпомът, преди да излезе.

През последните десет години Боб не беше управлявал нищо по-голямо от рибарска лодка, а сега трябваше да се оправя с цял повреден самолетоносач. Той вдигна един бинокъл и се огледа наоколо, за да види какви кораби имаше край него. От гледката го полазиха студени тръпки.

„Саратога“ беше единственият кораб, който изглеждаше съвсем здрав, но при по-внимателното вглеждане осъзна, че радарната му мачта беше пречупена. „Фох“ газеше много по-дълбоко от обичайното и беше обхванат в пламъци от носа до кърмата.

— Къде е „Сайпан“?

— Изгоря като свещичка — отговори командир Байс. — За бога, на борда му имаше две хиляди и петстотин души! Една ракета се взриви в близост до „Тайкондерога“. „Фох“ беше улучен три пъти и изглежда, че ще потъне. Изгубихме също и две фрегати и един ескадрен миноносец — просто вече ги няма, човече! Кой се издъни? Нали си бил в CIC? Кой се издъни?