Операция „Червена буря“ [bg]

— Да не искаш да взривиш нещо? — усмихна се Едуардс.

— Не, сър, но Иван скоро ще започне да патрулира по протежението им, а ние не се намираме на най-доброто за контакт място.

— Наредено ни е да наблюдаваме и да докладваме, сержант — каза Едуардс, но думите му не прозвучаха убедително дори и за самия него.

— Тъй вярно, сър.

Лейтенантът погледна часовника си. Беше 19:55 Зулу. Кучкарникът може би искаше да говори с тях, въпреки че те все още не се бяха обаждали за свръзка. Едуардс извади предавателя от раницата, сглоби антената и си сложи слушалките. Когато стана 19:59, той включи захранването и насочи антената към носещата вълна на спътника.

— Кучкарник вика Хрътка. Кучкарник вика Хрътка. Чувате ли ме? Край.

— Я виж ти. — Той натисна копчето за предаване. — Чуваме те, Кучкарник.

— Нещо ново при вас?

— Отрицателно, освен ако не искате да знаете, че тук вали. Видимостта е малка и не можем да видим кой знае колко.

Дежурният свързочник в Кучкарника погледна към метеорологичната карта. Значи там наистина валеше. Той не бе успял да убеди шефа си, че на Хрътката можеше да се вярва. Едуардс беше отговорил на всички въпроси, които хората от контраразузнаването бяха измислили. Те дори бяха намерили и гласов анализатор, за да проверят отговорите на лейтенанта. Писецът бе подскочил при последния отговор на въпроса за приятелката му, което показваше, че Едуардс не се бе преструвал. По факса бяха получили копия на необходимите части от личното му досие. Бил измежду петте най-добри от класа си в Колорадо Спрингс. Добър в математиката и инженерните науки, справил се отлично със следдипломната си квалификация по метеорология. Зрението му се влошило леко по време на пребиваването му в Колорадо Спрингс, което попречило на кариерата му на летец. Според колегите и началниците му бил тих и срамежлив, но състудентите му го харесвали. В психологическия профил пишеше, че нямал типологията на войник. Колко ли дълго щеше да издържи хлапето?