Операция „Червена буря“ [bg]

Толанд наблюдаваше мълчаливо тактическия екран на въздушното пространство. Радарната картина от двата самолета се предаваше към самолетоносача по цифрова връзка, което позволяваше на командира на групата да следи развитието на събитията в реално време. Същите данни се предаваха и на командира на противовъздушната отбрана на групата, който се намираше на „Тайкондерога“, както и на всеки, снабден с Военноморската система за пренос на тактически данни. Това включваше и френските кораби, които отдавна бяха съоръжени така, че да могат да работят съвместно с американския военноморски флот. Засега на тактическите екрани не се виждаше нищо, освен обозначенията на американските военни и граждански самолети, които превозваха войници и доставки от САЩ към Европа и американски граждани по обратния курс. Тези самолети вече изменяха курса си и завиваха леко на юг. Пилотите им бяха предупредени за възможността от нападение по въздуха и благоразумно се отклоняваха встрани от района на бойните действия, дори и с цената на междинно кацане за презареждане с гориво.

Повечето от четиридесет и осемте прехващача „Томкет“ на групата вече бяха във въздуха, наредени в редица с дължина триста мили. Към всяка двойка F-14 имаше прикрепена по една въздушна цистерна. Щурмовите самолети „Корсар“ и „Интрудър“ бяха снаряжени с огромни допълнителни резервоари, към които имаше прикрепени шлангове за презареждане във въздуха, и прехващачите един по един започваха да презареждат своите резервоари от тях. Малко по-късно „Корсарите“ започнаха да се връщат обратно на своите самолетоносачи за презареждане. Тази операция можеше да продължи с часове. Останалите на самолетоносачите самолети бяха готови за незабавно излитане. Ако групата бъдеше нападната, те веднага щяха да бъдат изстреляни от катапултите, за да се намали опасността от пожар на борда.

Толанд беше виждал всичко това и преди, но все още не преставаше да му се удивява. Цялата операция вървеше като по масло. Самолетите лениво обикаляха патрулните си райони, описвайки бавни кръгове в небето. Самолетоносачите се движеха на изток със скорост тридесет възела, за да наваксат изгубеното при излитанията време. Десантните кораби на морската пехота — „Сайпан“, „Понс“ и „Нюпорт“ — развиваха скорост само двадесет възела и на практика бяха напълно беззащитни. На изток от групата един S-3A „Викинг“, базиран на самолетоносач, и един наземно базиран P-3C „Орион“ се оглеждаха за съветски подводници. Те докладваха на ПЛБ командира на групата, който се намираше на ескадрения миноносец „Карон“ и който все още нямаше върху какво да излее раздразнението си. Вечната история, позната на всички бойци. Трябваше да се чака.