Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
Командващият нападението събираше необходимата му информация. Той вече беше получил позициите на четири американски „Хоукай“. Първите два едва бяха нанесени на тактическото табло, когато се беше появила втората двойка, която се намираше на юг по периферията на първите два радарни самолета. Без да знаят, американците му бяха разкрили точното местоположение на бойната група, а постоянният източен дрейф на радарните им самолети даде на руския командир курса и скоростта й. Неговите разузнавателни самолети вече бяха подредени в широк полукръг около американците, а „Беджърите“ се намираха на тридесет минути от американското радарно покритие, на четиристотин мили северно от предполагаемото местоположение на корабите.
— Изпратете съобщение за Група А: „Вражеска формация при координати 456/810, скорост двадесет, курс едно-нула-нула. Изпълнете План за нападение в шест-нула-нула Зулу.“ Предайте същото съобщение и на Група Б. Тактическото управление на Група Б се прехвърля на координатора за екип „Изток“. — Битката беше започнала.
Екипажите на „Беджърите“ си размениха изпълнени с облекчение погледи. Те бяха успели да открият американските радарни сигнали преди петнадесет минути и знаеха, че с всеки километър на юг се увеличаваше възможността да налетят на рояк от вражески изтребители. Навигаторът и бомбардьорът на всеки самолет бързо започнаха да подават данни за целите към висящите под крилете им ракети „Келт“.
На осемстотин мили югозападно от тях екипажите на бомбардировачите Ту-22 увеличиха леко скоростта си, насочвайки се към дадените им от командващия нападението координати. Те бяха заобиколили американската формация отдалеч и сега щяха да бъдат направлявани от щурмовия офицер на борда на първия „Беър“, за да осъществят електронен контакт с американските „Хоукай“. Те вече имаха координатите на натовската формация, но за влизане в бой им беше необходима по-подробна информация. Екипажите им бяха неспокойни, но с повишен боен дух. Голямото предизвикателство започваше едва сега. Бойният план беше формулиран преди една година и беше проигран най-вече над земята — пет пъти. В четири от ученията планът беше завършил с успех.
Пилотите на борда на осемдесет бомбардировача „Беджър“ погледнаха часовниците си и започнаха да отброяват секундите, оставащи до 06:15 Зулу.
— Пуск!
Водещият „Беджър“ изстреля ракетите си осем секунди по-рано. Първо една, а след това и още една ракета „Келт“ с формата на самолет се отделиха от пилоните си и паднаха на няколкостотин фута под бомбардировача, преди да включат ракетните си двигатели на пълна мощност. Заедно с тях беше включен и автопилотът и ракетите се издигнаха на тридесет хиляди фута и се насочиха на юг със скорост шестстотин възела. В продължение на няколко минути екипажите наблюдаваха движението на ракетите, след което всеки от бомбардировачите бавно направи грациозен обратен завой и се отправи назад към родината. Мисията им беше изпълнена. Шест самолета „Беджър-Джей“ за радиолокационно подавяне извън обсега на откриване продължиха по предишния си курс на юг. Екипажите им бяха нервни, но уверени. Американските радари трудно щяха да пробият мощните им заглушители, а дори и тогава щяха да имат твърде много цели, за да се занимават с шестте руски самолета.
„Келтите“ продължиха полета си по права линия. В тях беше вградено електронно оборудване, което щеше да бъде задействано автоматично по сигнал от поставените в опашките им сензори. Когато ракетите навлязоха в предполагаемия радарен обхват на американските „Хоукай“, транспондерите в носовата им част се включиха.
— Радарни контакти! Обозначение „Нападение-1“, пеленг три-четири-девет, разстояние четири-шест-нула мили. Множество контакти, преброявам едно-четири-нула контакта, курс едно-седем-пет, скорост шестстотин възела.
Главният тактически екран показваше електронното изображение на контактите, а до него се намираше спомагателен екран от две плексигласови плоскости.