![Мозайка от убийства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/4/mozajka-ot-ubijstva-bg-download.jpg)
Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
Двамата си поговорихме малко за Алан Конуей. Той ми каза, че ми съчувства за загубата, и сподели колко много са му харесвали неговите книги. „Много, много интелигентно написани. Винаги успяваха да ме изненадат. Бяха пълни с добри идеи.“ Спомням си какво ми каза дума по дума, защото една коварна част от мен веднага се запита дали няма да е възможно да го цитирам на корицата: подобна похвала, изказана за произведенията на Алан Конуей от внука на самата Агата Кристи, със сигурност щеше да се отрази добре на бъдещите ни продажби. Той ме попита как е умрял Алан и аз отговорих, че от полицията работят по версията за самоубийство. Лицето му придоби измъчен вид, когато чу това. Самият той беше толкова преизпълнен с живот, че явно му беше трудно да разбере мотивите на човек, който е решил да сложи край на своя. Добавих, че Алан е страдал от сериозно заболяване, и той кимна разбиращо, сякаш това обясняваше всичко.
— Аз го видях преди около една седмица, знаеш ли — подхвърли той. — В клуба на „Айви“.
— Точно затова исках да поговорим — отвърнах му аз. — Той е бил на вечеря с издателя си.
— Да. Точно така. Аз бях на съседната маса.
— Интересно ми е да разбера какво си видял — или си чул.
— Защо не попиташ него?
— Аз вече го попитах. Чарлс ми разказа някои неща, но се опитвам да запълня празнините.
— Е, аз все пак не подслушвах какво си говореха. Естествено, масите там са доста близо една до друга, но не мога да ти кажа кой знае какво за разговора им.
Стори ми се доста очарователно, че Матю дори не ме попита защо се интересувам от онова, което се беше случило. Беше прекарал голяма част от живота си в света, създаден от неговата баба, и продължаваше да го вижда по този начин: детективите задаваха въпроси, а свидетелите им отговаряха. Това му беше достатъчно. Аз му припомних момента, в който Лий беше изпуснал чиниите, и той се усмихна.
— Да, наистина си спомням за това. В действителност чух нещо от онова, което си казаха, точно преди да се случи. Все пак говореха на висок глас! Обсъждаха заглавието на новата му книга.
— Алан я е предал онази вечер.
— „Мозайка от убийства“. Сигурен съм, че ще ме разбереш, Сюзан — когато чуя думата „убийство“, веднага наострям уши.
Той се разсмя на собствените си думи, преди да продължи:
— Двамата спореха за заглавието. Мисля, че човекът от твоето издателство направи някакъв коментар за него, а господин Конуей не остана много доволен от думите му. Да. Каза, че още преди години е решил да използва това заглавие — чух точно тези думи — и после удари с юмрук по масата. Толкова силно, че приборите подскочиха по местата си. Аз се обърнах и едва тогава видях кой седи зад мен. До този момент не си бях дал сметка кой е. Както и да е, тогава настъпи кратко мълчание. Може би за няколко секунди. После той вдигна пръст и каза: „Няма да…“.
— Няма да какво? — попитах аз.
Причард се усмихна, преди да отговори:
— Боя се, че няма да мога да ти помогна, защото точно в този момент сервитьорът изпусна чиниите. Разнесе се абсолютно страшен трясък. Всички в клуба замръзнаха по местата си. Нали си представяш? Горкият човек почервеня като рак — вече говоря за сервитьора — и се зае да разчиства. Боя се, че след това не чух кой знае какво повече. Съжалявам.
— Видя ли Алан да става от мястото си? — попитах аз.
— Да. Мисля, че отиде до тоалетната.
— Той е говорил със сервитьора.
— Възможно е. Но не си спомням нищо друго след това. Всъщност малко по-късно си тръгнах, защото вече бях приключил с вечерята си.
„Няма да… “
Всичко се свеждаше до това. Две думи, които можеха да означават всичко. Отбелязах си наум да попитам Чарлс за това, когато го видя следващия път.
Двамата с Причард си поговорихме за баба му, докато си довършвахме коктейлите. Винаги ми се беше струвало много забавно как тя беше намразила Еркюл Поаро, преди да спре да пише за него. Какви бяха онези известни думи, с които го беше описала? „Отвратителен, бомбастичен, досаден, егоцентричен дребен мръсник.“ А нали освен това веднъж беше казала, че иска да се подложи на екзорсизъм, за да прогони духа му от себе си?