Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
През 2019 г. Европейският съюз предложи директива за онлайн авторските права, като според част от нея интернет платформите, а не онези, които публикуват на тях, са отговорни за решението дали имат позволение. Голяма група Интернет пионери, сред които Винт Сърф, Тим Бърнърс-Лий и Джими Уелс оспориха, че това е грешка и ще удари по малките стартъпи за сметка на вече установените технологични фирми: „Член 13 прави безпрецедентна стъпка към трансформирането на Интернет от открита платформа за споделяне и иновации към инструмент за автоматизирано наблюдение и контрол на потребителите“.
Що се отнася до патентите, целта им е да насърчават хората да са иновативни, като им дават монополна печалба от патента за ограничен период от време, но само ако разкрият подробности за изобретението. Аналогията със собствеността, особено в термина „интелектуална собственост“, е, че без ограда около градината няма да се грижите за нея или да я правите по-хубава. Аналогията обаче е сбъркана. Цялата идея за новите концепции е да бъдат споделяни и да могат да бъдат копирани. От една идея може да се ползва повече от един човек, без да я изчерпи или изтощи, докато същото не се отнася за физическата собственост.
През 2011 г. икономистът Алекс Табарок заяви в книгата си „Началото на Ренесанса в иновациите“ (Launching the Innovation Renaissance), че американската патентна система вече не насърчава иновациите, а ги обезкуражава. В потвърж-дение на Кривата на Лафер, която показва, че отвъд дадена точка по-високите данъци носят по-малко приходи, той начертава на хартиена салфетка графика и показва, че отвъд дадена точка по-строгите патенти водят до по-малко иновации, понеже затрудняват споделянето на идеи и издигат бариери. Законът за защита на полупроводниковите чипове от 1984 г. доведе до повече патенти, но по-малко иновации в Съединените щати, тъй като производителите на полупроводници започнаха да трупат „военни запаси“ от патенти, за да ги използват в някакъв момент срещу конкурентите.
В тази книга разказах много истории как патентните спорове въвличат иноваторите в скъпоструващи съдебни спорове със съперниците им. Уат, Морз, Маркони, братя Райт и други пропилели най-добрите години от живота си в съда, за да защитават интелектуалната си собственост. В някои случаи те заслужават съчувствие – вложили са усърден труд, а някой пиратства печалба от тяхната находчивост. Но също толкова често са преследвали безплодно отмъщение срещу конкуренти, които заслужавали поне част от заслугите. В някои случаи се налагало да се намеси правителството, за да оправи нещата. В годините преди Първата световна война френските авиатори постигали хубав напредък, докато американците затънали в съдебни спорове и иновациите пресъхнали. Век по-късно избухнали „патентните войни за смартфоните“ между конкурентни производители, което довело до плетеница от правни възбрани, спъващи всички освен най-големите технологични фирми.
Аргументът, че някакъв вид временен монопол върху приходите от изобретението се пада на изобретателя в замяна на публикуването на подробности, изглежда разумно. Но освен в специални случаи като във фармацевтичната индустрия, където са нужни години скъпи тестове, преди лекарството да бъде одобрено за продажба, има малко доказателства, че този механизъм работи. Като за начало няма данни в незащитените от патенти сфери да има по-малко иновации. Линдзи и Телес изброяват различните организационни иновации, случили се в компании, но без патент и заради това копирани масово: корпорации с множество полуавтономни клонове, отдели за проучване и развой, универсалните магазини, веригите от магазини, франчайза, статистическия контрол на процесите и управлението на „стегнатото“ производство. По същия начин нито една от следните технологии не е патентована ефективно: автоматичната трансмисия, сервоуправлението, химикалките с топче на върха, целофанът, жирокомпасите, реактивните двигатели, магнитните записи, самобръсначките и циповете. Изобретяването на нещо ви дава предимството на първия ход, което обикновено е достатъчно, за да донесе значителна награда. Хитрите изобретатели могат да избутат имитаторите извън пътя, като разкрият подвеждащи детайли: в „Бош“ внимавали Хабер да разкрие само втория най-добър катализатор за фиксирането на азот.