Островът на скъпоценностите
- Автор: Май Карл
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Островът на скъпоценностите». Краткое содержание книги:
Той стоеше с тръбата в ръка до релинга и се държеше странно. Погледна през далекогледа, свали го и поклати замислено глава; погледна отново през него, свали го пак и разтърка очи, сякаш зрителната им способност беше отслабнала; погледна за трети път през него, свали го за трети път и избърса с крайчеца на куртката лещата, като да се бе замъглила. Но и това не доведе до целта, защото тропна няколко пъти нетърпеливи с крак по палубата и поклащането — на глава, търкането — на очи и почистването — на лещите започна отново. Накрая загуби търпение и се обърна, за да потърси кормчията. Тогава забеляза фон Голвиц и Санфорд, които стояха близо до него и удивено наблюдаваха поведението му.
— Суграшица да го порази! — изруга той. — Това никога не ми се е случвало.
— Кое, капитане? — попита Фред.
— Вече от един час стоя все на това петно и си изгледах очите по нашия остров, ама и една прашинка не ми се вясна пред стъклото.
— Може би по време на бурята сме били отнесени твърде далеч на юг.
— Така си помислих и аз изпървом, но пресметнах точно скоростта ни и не открих грешка.
— Или компасът се е повредил и показва погрешно.
— В това тъкмо исках да се убедя. Да отидем при кормчията!
Когато съвместно с Каравей проведоха опит над стрелката, оказа се, че компасът си е в ред. Работата ставаше все по-загадъчна и не оставаше нищо друго, освен да се определят координатите с помощна на секстанта. Капитанът нареди да донесат инструмента от каютата и измерването беше проведено, то даде 92° 14′ дължина и 9° 41′ ширина. Когато бяха отчетени тези числа, мъжете се спогледаха напълно слисани.
— Буря да отнесе Марса и Брама! Акълът не ми го побира. Дължината съвпада точно и също ширината приблизително. 9° 37′ е посочил брат ви в дневника и аз още вчера забелязах, че се е заблудил с някаква си дреболия. Островът фактически лежи на 39′. А ние понастоящем се намираме на 41′, следователно само две ъглови минути по на юг. И все пак от острова не се вижда и следа, макар че би трябвало да се намира точно пред нас, в непосредствена близост. Какво ще кажете за тая работа?
Двамата приятели не казаха изобщо нищо, а се спогледаха безпомощно. Всеки се боеше да даде гласност на чудовищната мисъл, възникнала светкавично в мозъка им.
— Заемете се още веднъж с измерването! — помоли Фред с пресипнал глас. — Може би… все пак… се заблуждаваме!
Но и второто изчисление не показа друг резултат. И сега мисълта вече не можеше да се отхвърли; тя се натрапваше с една изключваща всяко съмнение сигурност.
Бил беше първият, който не можа да се сдържи повече.
— Земетресение! — изригна той. — Някое земетресение е помело острова.
— Буря да отнесе Марса и Брама! — изгълча капитанът. — Естествено е било земетресение! Отдавна вече го подозирах.
— Земетресение! — прошушна Фред, който беше станал блед като мъртвец. — О, Хуго, Хуго! Твоето предчувствие не те е излъгало.
— Ама и ние пък точно с един ден по-късно ли трябваше да дойдем! — проплака Санфорд.
— Да, един ден! — изруга капитанът. — Дяволът сякаш си е напъхал гагата в играта! Ако можехме да го предвидим, нищо нямаше да ни попречи да наемем най-бързия ветроход.
— Не ругайте, капитане, и не си отправяйте безполезни упреци! — рече Фред сериозно, който вече ре бе съвзел. — Ние сторихме всичко, което можехме да сторим. Влязохме ли макар и в едно-единствено пристанище, та да сме изгубили с това време? Не, ние плавахме без престой, ден и нощ и не можехме да пристигнем нито ден по-рано. Всичко е трябвало да стане именно така.
— Но съкровището! Многото, много милиони! — изплака Бил, който не можеше така лесно като Фред да се успокои.
— А, съкровището! — възрази Фред кажи-речи пренебрежително. — То не е било предназначено за нас. Повярвай ми, Бил, аз имам онова, което трябваше да получа, а именно една трета и фамилията Голвиц стана чрез нея толкова богата, че няколко милиона в повече или по-малко не са от значение.
— Няколко милиона! Какво ти хрумна! Кажи по-добре много, много милиони!
— Я зарежи това, Бил! В този миг мен съкровището ме интересува по-малко отколкото Раббадах.
— Раббадах? Как тъй?
— Аз исках да взема костите й с нас към Зюдерланд и да ги положа до страната на моя брат във фамилната гробница на Голвиц. Сега моето намерение е осуетено и Раббадах лежи на дъното на океана.
Фред промълви тези думи с такава печал в гласа, че Бил съвсем се покърти. С една мекота, каквато не бе привична иначе за него, той отговори: