Мемоарите на една гейша
- Автор: Голдън Артър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мемоарите на една гейша». Краткое содержание книги:
Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.
След обяда господин Бекку ме отведе с рикша до една изискана странноприемница в района на храма „Нандзенджи“. Самият той се бе отбил вече там по-рано същия ден, за да подреди дрехите ми в съседна стая. Помогна ми да си сваля официалното кимоно и ме облече в по-обикновено с оби, което не изискваше подплънка — тя щеше само да затрудни доктора. После направи възела така, че да се развърже съвсем лесно. Вече бях готова, но усещах такава нервност, че господин Бекку трябваше да ми помогне да се върна в моята стая. Там той ме настани до вратата да чакам появата на доктор Рак. Щом останах сама, ме обзе такъв непреодолим страх, сякаш ми предстоеше операция по отстраняване на бъбрека или на черния дроб, или на нещо друго от вътрешностите ми.
След малко докторът пристигна и ме помоли да му поръчам саке, докато той се изкъпе в банята до стаята. Предполагам, че очакваше да му помогна да се разсъблече, защото ме погледна особено. Но ръцете ми бяха толкова студени и непохватни, че не мисля, че щях да се справя. След няколко минути той се появи, облечен в нощно кимоно, отвори плъзгащата се врата към градината и двамата седнахме на малката дървена веранда — да пийнем саке и да послушаме песента на щурците и ромона на малкия поток. Разлях саке на кимоното си, но докторът не забеляза. Той, да си призная, изглежда, нищо не забелязваше, освен една риба, която подскочи в малкото езеро наблизо и която той ми посочи така, сякаш никога не съм виждала подобно нещо.
Накрая ме остави сама на верандата и влезе в стаята. Настаних се така, че да мога да го наблюдавам с крайчеца на окото си. Той извади две бели кърпи от чантата си, разви ги и ги постави на масата, като дълго ги гласи ту така, ту иначе, докато не остана доволен. Направи същото и с възглавниците върху едната постеля, а после дойде и стоя до вратата, докато не се изправих и не го последвах.
Вътре ми свали пояса и каза да се настаня удобно на едната от постелите. Всичко изглеждаше странно и така ме плашеше, че нямаше да се почувствам удобно, каквото и да направех. Но легнах по гръб и пъхнах за опора под врата си една напълнена със зърна възглавница. Докторът разтвори кимоното ми, а после дълго и методично разхлабва и развързва дрехите отдолу, като търкаше с ръце бедрата ми, което, мисля, трябваше да ми помогне да се отпусна. Това продължи доста дълго, но накрая той взе двете бели кърпи, каза ми да се надигна и ги подложи под мен.
— Това ще попие кръвта — обясни ми. При мидзуаге често, разбира се, има известно количество кръв, но никой не ми беше обяснил защо. Сигурна съм, че щях да запазя спокойствие или дори да благодаря на доктора, че е толкова мил да постави кърпи, но вместо това из търсих: „Каква кръв?“ При това гласът ми прозвуча като писукане, защото гърлото ми беше пресъхнало. Доктор Рак започна да ми обяснява как „хименът“ — макар да не знаех какво може да значи това — често кърви, когато се разкъсва… и едно, и друго, и трето… Толкова се притесних от всичко това, че, изглежда, се надигнах леко от постелята, защото докторът сложи ръка на рамото ми и ме бутна нежно назад.
Сигурна съм, че подобен разговор е достатъчен да убие апетита на някои мъже за това, което се канят да направят. Само че доктор Рак не бе от тях. Когато изчерпи обясненията, той каза:
— Това е вторият път, когато ще имам възможност да взема образец от твоята кръв. Може ли да ти покажа?
Бях забелязала, че дойде не само с голямата си кожена чанта, а и с малка дървена кутия. Той извади връзка ключове от джоба на панталона си и отключи кутията. После я донесе и я разтвори през средата, така че се получи нещо като малък тезгях с изложена на показ стока. И от двете страни имаше полички с миниатюрни шишенца, — всичките затворени с коркови тапи и закрепени с каишки. На най-долната полица имаше няколко инструмента като ножици и пинцети, но всичко останало бе заето от шишенцата — може би четирийсет или дори петдесет на брой. С изключение на няколко празни на най-горната полица, всички съдържаха нещо, но нямах представа какво. Едва когато докторът донесе лампата от масата, успях да видя, че най-горе имат бели етикети с имената на различни гейши. Видях там името на Мамеха, както и на великата Мамекичи. Видях доста други познати имена, включително и това на Корин — приятелката на Хацумомо.
— Това тук е за теб — каза докторът и взе едно от шишенцата.
Беше написал името ми погрешно, с друг йероглиф за „ри“ в Саюри. А вътре имаше нещо сбръчкано, което според мен приличаше на маринована слива, само че бе по-скоро кафеникаво, отколкото мораво. Докторът махна тапата и го извади с пинцети.