Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Космическая фантастика » Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:

След векове, прекарани в мир, експериментът на планетата Джиджо наближава трагичния си край. Шестте изгнанически раси, избягали там от Петте галактики, са открити от древни врагове. Ужасяващите джофури готвят планове за местните обитатели: програма за геноцид и насилствено размножаване с оглед на собствените им жестоки цели…
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
1 ... 128 129 130 131 132 133 134 135 136 ... 220
Перейти на страницу:

Заповедите, които получих, бяха пределно ясни. Да предам Хърби — и другите ни находки — на съответните власти.

Преди си мислех, че това означава Великата библиотека или Института по миграция.

Жестоко разочаровани и предадени от тези „неутрални“ сили, ние заложихме на Старите… и едва не изгубихме всичко.

А сега?

Съответните власти.

Нямам абсолютно никаква представа къде да ги търся.

До този момент все отлагам да съобщя най-тревожната новина. Но повече няма смисъл.

Вчера трябваше да поставя под арест скъпа приятелка.

Тш'т, моята заместничка, толкова компетентна и надеждна. Опората, на която разчитах толкова време.

Сърцето ми се къса да я наблюдавам на монитора как все обикаля без хамут в карцерния басейн.

Но какво друго можех да направя?

Когато открих тайната й двойна игра, просто не ми оставаше избор.

Как е възможно? Как съм била толкова сляпа за предупредителните признаци? Например, когато онези двама даникски пленници се „самоубиха“ преди два месеца. Трябваше по-внимателно да разследвам случая. Но аз я оставих сама да се заеме с това, защото бях претрупана с други въпроси.

Накрая вече не бях в състояние да пренебрегвам уликите. Особено след като Тш'т помогна на друг, далеч по-опасен пленник да избя…

Преди няколко часа се наложи да прекъсна по средата на последното изречение. (Не че темата ми беше приятна.) Нещо се случи и ме откъсна от дневника. Важна промяна в състоянието ни.

Появи се Ние, за да съобщи, че губим инерциалното си поле.

Цялата огромна армада най-после намаляваше скоростта, като преминаваше от А на В и накрая на С-равнище. С всеки скок престоите в нормалния космос ставаха все по-продължителни. Скоро дългообхватните сензори показаха, че се насочваме към синя точица — очевидно крайна цел на пътуването ни.

Извършеното от Олело спектрално сканиране установи бяло джудже, изключително компактно и с диаметър по-малък от една стотна от земното слънце. Звездата се състоеше главно от пепел, дължаща се на ядрени огньове, които бяха навлезли в последната си фаза на горене още преди еони. Всъщност, това е много голямо и старо джудже. Светлината му е резултат от гравитационно налягане, което може да продължи още двайсет милиарда години.

Започнахме да регистрираме различни аномалии — тъмни вретеновидни обекти, които се въртят съвсем близо до тази плътна древна звезда. Огромни структури, достатъчно големи, за да се различават като черни сенки, които искряха или проблясваха и засенчваха сияйния диск винаги, щом се окажеха между него и нас. Което се случваше често. Бяха много, разположени толкова близо една до друга, че всяка обиколка траеше по-малко от минута!

Скоро открихме, че са орбитиращи артефакти, разположени дълбоко в мощния гравитационен кладенец.

Разбира се, концепцията ми бе позната и ми напомняше за Многоизмерния свят, изграден около неговото малко червено слънце — съзерцателно убежище за оттеглили се. Това място много прилича на гигантската структура на Крисуед. Само че тук разстоянията са стотици пъти по-малки. В този плътен кладенец има огромни количества материя, събрани в тясна фуния от сгъстено пространство-време.

Онези, които живеят там, сигурно не ценят много свободното пространство.

Те принадлежат към друг клас живот, който се стреми към друг вид измерение. Мощно притегляне, което старите раси смятат за нежно спасение.

Присъединих се към другите в заседателната зала и загледах как тази нова вариация на стара тема постепенно израства пред нас.

— В една галактика има по няколко милиарда бели джуджета — отбеляза Акеакемай. — Ако дори с-с-съвсем малка част с-с-са обитаеми като това, броят на трансцендентните с-с-същества трябва да е поразителен. И преди контакта Земята не е била в състояние да регистрира нито едно от тях!

Сара стискаше ръката на Емерсън, който плъзгаше поглед по другите кораби около нас и навярно се страхуваше какво ще направят след пристигането ни. Аз също. Всички ние с тревога очаквахме заключителната част от пътуването си.

Продължавахме да намаляваме скоростта в нормалното пространство, когато във въздуха се появи Ние и докладва, че е сканирал символа на носа ни — тъп ъгъл, представляващ фалшиво доказателство за принадлежността ни към по-висш клас разум.

— Чакай да се сетя — казах аз, преди вихрещата се холограма да успее да обясни. — Емблемата означава единение на дишащите водород и кислород.

Едно от редките ми удоволствия е да изненадвам самодоволната машина.

1 ... 128 129 130 131 132 133 134 135 136 ... 220
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)