Хари Потър и даровете на смъртта

— Какво Дъмбълдор?

Рон изглежда се посмути, но въпреки това прошепна:

— Дъмбълдор… кошутата? Нали истинският меч е бил последно у него — допълни той, като наблюдаваше Хари с крайчеца на окото.

Той не се засмя, защото прекрасно разбираше копнежа, стаен в този въпрос. Каква неизразима утеха щеше да бъде за тях, ако Дъмбълдор беше успял да се завърне и сега бдеше над тримата! Хари поклати глава.

— Дъмбълдор е мъртъв — каза той. — Стана пред очите ми, видях тялото. Той със сигурност си отиде. Пък и неговият покровител е феникс, а не кошута.

— Но покровителите могат да се преобразяват, нали? — напомни Рон. — Например покровителя на Тонкс.

— Да, но ако Дъмбълдор е жив, защо не се е показал? Защо просто не ни е донесъл меча?

— Нямам представа — призна Рон. — Може би по същата причина, заради която не ти го е дал, докато е бил жив. И е завещал на теб един стар снич, а на Хърмаяни — детска книжка с приказки.

— И каква е тази причина? — попита Хари и се извърна да погледне Рон право в лицето — толкова отчаяно искаше да чуе отговора.

— Не знам — призна си Рон. — Случвало се е да ми докривее и да си мисля, че той ни се е присмивал… или просто е искал да усложни нещата. Но вече не мисля така. Дъмбълдор е знаел какво прави, когато ми е оставил загасителя, нали? Той… хм… — Ушите му пламнаха до мораво и Рон започна да си играе с няколко стръка трева в краката си, като леко ги подритваше с върха на обувката. — Той явно е знаел, че ще избягам от вас.

— Не — поправи го Хари. — Явно е знаел, че непременно ще поискаш да се върнеш.

Макар и да изглеждаше признателен, Рон още беше скован. Отчасти за да смени темата, Хари попита:

— Понеже стана дума за Дъмбълдор, чу ли какво е написала за него Скийтър?

— О, да — потвърди веднага Рон, — хората го обсъждат много. При други обстоятелства наистина щеше да е страхотна сензация, че Дъмбълдор е бил приятел с Гриндълуолд, сега обаче това е само повод за смях за онези, които не го харесваха, и лек шамар за всички, които го смятаха за много свестен. Лично аз не проумявам защо изобщо обръщат внимание. Той наистина е бил съвсем млад, когато…

— Бил е наш връстник — възрази Хари точно както беше напомнил и на Хърмаяни и заради нещо в изражението му Рон явно се отказа да го обсъжда повече.

Насред една замръзнала паяжина в къпинака се беше разположил голям паяк. Хари насочи към него магическата пръчка, която Рон му беше дал предната вечер и която Хърмаяни беше благоволила да огледа и установи, че е изработена от трънка.

— Енгорджио!

Паякът потрепери и леко подскочи в паяжината. Хари опита отново. Този път паякът стана малко по-голям.

— Престани! — спря го рязко Рон. — Извинявай, задето казах, че Дъмбълдор е бил съвсем млад.

Хари беше забравил, че Рон ненавижда паяци.