Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
На следващия ден потегли към Фалън. Пътуването продължи два часа, които той използва, за да репетира речта си пред Манди Ренфро. Той беше репортер, който подготвя статия за „Харпърс“… Не звучеше особено убедително. Но за друго не се сещаше, така че продължи да шофира към Фалън, като често поглеждаше картата, за да не обърка пътя.
Караваната и прилежащият й парцел бяха спретнати и чисти, с бяла дървена оградка. Застана на прага, стиснал поувехналия букет, който купи сутринта от един крайпътен магазин, и почука на вратата. Отвори му много стара жена с дънки и карирана памучна риза. Очите й бяха стряскащо светлосини на цвят.
— Да? — каза жената, но отговорът на Бърк потъна в рева на два военни самолета, която разцепиха небето над главите им.
Беше прочел в туристическата брошура, че Фалън е близо до военна база за обучение на пилоти. Манди Ренфро се усмихна и вдигна пръст.
— Човек свиква — извика тя, а когато шумът утихна, попита: — Е, с какво мога да ви помогна?
Бърк й каза, че пише статия за „Харпърс“ на тема Закона за секретността на изобретенията.
— Ясно — каза тя и изгледа смръщено цветята. — Тези бедни създания имат нужда от спешна помощ. — После го изгледа преценяващо. — Ами влезте. И вие ми изглеждате прежаднял.
Покани го да седне в миниатюрната дневна. В едното кьоше на стаята беше подреден импровизиран олтар на Джак — полица с награди, две снимки, няколко удостоверения и флагче на „Станфорд“.
Манди сложи цветята във вода, а след две-три минути се върна с две високи чаши студен чай. Разбърка захарта с лъжичка с дълга дръжка, сервира чашите на масичката и чак тогава седна срещу Бърк. На всеки няколко минути поредният самолет прекъсваше разговора им.
— За кого казахте, че подготвяте статията?
— За „Харпърс“ — отвърна Бърк.
Манди Ренфро го прониза със сините си очи, после каза:
— Млади човече, според мен не ми казвате истината.
— Ами…
— Няма значение. И без това не мога да ви помогна за Джак. Знам, че е излязъл от затвора, защото винаги съм си правила труда да следя какво става с него. — Сведе поглед към ръцете си. — Но той не си прави труда да поддържа връзка с мен.
— Значи за последно сте го виждали в съдебната зала?
— Точно така.
— Като всички останали.
Тя отпи изискано от чашата си.
— Изглеждате ми ужасно уморен. Защо не ми кажете какво всъщност ви води тук? Защо се интересувате от Джак?
Беше му писнало да лъже. Разказа й накратко историята, но премълча за Калпепър.
— Мисля, че конструира оръжие — каза той. — Специално оръжие.
Тя затвори очи и поклати глава.
— Много гняв има в това момче и с основание. Толкова години на онова ужасно място…
Бърк кимна.
— Животинките, когато ги наранят лошо, постъпват по два начина — продължи старицата. — А Джак го нараниха много лошо. Някои се свиват на топка и се преструват на умрели с надеждата, че опасността ще отмине. Другите? Другите отвръщат на удара, искат и те да наранят. Нападат веднага. Или изчакват подходящия момент и тогава нападат. Дори кучетата са злопаметни понякога. И койотите също. — Тя отпи отново от чая си.
— Смятате, че Джак ще иска да си отмъсти.
— Джак пострада несправедливо. Така че, да… не искам да мисля какво може да направи, какъвто е умен и целеустремен.
— Аз също се притеснявам.
— Какво ще направите, ако го откриете?
— Не знам — каза Бърк. И беше вярно — наистина не знаеше. — Мислите ли, че ще дойде тук?
— Тази малка каравана имаше специално място в сърцето му, но щом не е дошъл досега, няма и да дойде. — Въздишка. После Манди разклати напитката в чашата си. — Сигурно вече знаете, че са го намерили в картонена кутия на прага на болницата. И за стикера с името му.
Бърк кимна.
— Това тежеше на Джак — че е изоставен. Но аз му обясних, че понякога децата ги оставят така, за да са далеч от бедите. Казах му също, че подобна съдба са имали някои велики хора. Мойсей например, пуснат по реката в малката си кошница. И Саргон — царят на Месопотамия, — той също бил намерен в кошница. Казах на Джак, че е започнал живота си като в легенда.
Бърк кимна. Лека усмивка прекоси лицето на Манди.
— Сигурно се чудите откъде една дама, която живее в каравана, знае за древна Месопотамия. Преди да срещна съпруга си, Алън, учих две години в щатския университет в Бойс. Освен това чета много. Предадох и на Джак любовта си към книгите. Както и да е. Джак дойде при мен, когато беше на десет, и така и не открихме нищо за родителите му. Бяла майка и баща индианец или обратното — това поне беше ясно от вида му. Смесена кръв. Наполовина пают най-вероятно, защото в Невада повечето индианци са паюти. А да не забравяме и името — изборът не можеше да е случаен, така че… Двамата с Алън — а и Джак, когато поотрасна — обърнахме земята, за да разберем нещо за истинските му родители. Изчетохме местната преса от времето около раждането му и така нататък. Разпитвахме за бременните жени в околността, за девойки, които са изчезнали.