Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Имаше няколко подходящи места, но едно се набиваше на очи като безспорен фаворит. Уилсън натисна с усмивка бутона, за да получи билет за гаража на Търк Стрийт. Беше толкова рано, че само първите две нива бяха заети, а на третото имаше само няколко коли. По-нагоре — нищо.
Уилсън спря пикапа на покрива. Дъждът биеше по предното стъкло, когато слезе от колата под открито небе. От пръв поглед се виждаше, че в осем сутринта в делничен ден петото ниво на паркинга най-вероятно остава празно.
Огледа се, за да види къде са монтирани камерите на охранителната система, после влезе в колата и я премести на паркомясто R952.
Застанал зад каросерията на пикапа, Уилсън имаше директен изглед към съдебната палата. Каросерията попадаше в обсега на две от охранителните камери, вярно, но полезрението на едната се препречваше частично от бетонна колона, а на другата — от кабинката на пикапа.
Уилсън се замисли. Би могъл да напръска със спрей обективите. Или да поеме риска и да не прави нищо. На всяко ниво имаше по четири камери. Общо — двадесет за петте нива. Някъде в сградата имаше помещение, пълно с монитори, предаващи в реално време заснетото от камерите. Но през повечето време, освен ако няма извънредна ситуация, никой не поглеждаше към тях. Записите най-често се гледаха впоследствие, при кражба или друго престъпление.
Какви бяха шансовете, запита се Уилсън, служител на охраната да следи именно камерата, покриваща паркомясто 952, през петте минути, нужни, за да използва оръжието си? А и какво би видял въпросният служител, дори да гледаше? Нещо като телескоп или друго устройство за наблюдение в каросерията на кадилак ескалейд.
Качи се на асансьора, спусна се до приземния етаж и пресече улицата към сградата на федерален съд „Филип Бъртън“. А сградата беше огромна. Чел беше, че там работели осемдесет помощник-прокурори, шестима федерални магистрати и тринадесет окръжни съдии. С други думи — истинско сърце на федералната правораздавателна система.
Един от окръжните съдии беше бившият щатски прокурор Созио, който беше внесъл обвинението за подбуждане към убийство срещу Уилсън. Беше назначен за съдия с указ на президента Джордж Буш през 2003 г. Понастоящем гледаше дело в съдебна зала №3.
Уилсън се записа в книгата на входа и показа личната си карта. Сложи якето и шапката си на подвижната лента, а часовника и дребните монети — в една пластмасова кофичка. Служителят от охраната му махна да минава.
Делото, гледано в съдебна зала №3, изглежда, беше свързано с някаква централноамериканска банда. Уилсън огледа присъстващите. Банките откъм страната на защитата бяха претъпкани със салвадорци. Или поне той реши, че са салвадорци. Кожата им беше по-тъмна и от неговата, имаха и типичните черти за района. Уилсън забеляза, че по-възрастните сред публиката — родители, лели и чичовци, предположи той — са облечени прилично, макар и скромно, докато младежите са с типичната гангстерска униформа — огромни тениски и провиснали дънки. И те бяха индианци като Уилсън или по-вероятно — метиси — смесица от индианска и европейска кръв.
— Всички да станат.
Уилсън се изправи заедно с другите, докато приставът призоваваше залата към ред. Записа в малко тефтерче джипиес показанията на часовника си. Беше девет часът и тридесет и две минути.
Наконтен с тогата си, съдия Созио влезе в залата със самочувствието на знаменитост и се отправи към троноподобния си стол, от който раздаваше правосъдие на простосмъртните. Той беше патриархът и едва след като седна на стола си, останалите в залата заеха местата си.
Уилсън го наблюдаваше спокойно. Косата му беше оредяла и посивяла, кожата под брадичката му започваше да провисва. Но иначе си беше същият. Светлокафявите му очи все така гледаха хищнически. За миг погледът му попадна на Уилсън и той усети как сърцето му се разиграва в гърдите. Но погледът на Созио си остана безразличен. Не го беше познал.
Изправиха едно от салвадорчетата да даде показания под клетва.
— Заклевам се — отговори хлапето с тънък гласец на репликите, подавани от отегчения пристав.
Прокурорката, латиноамериканка в светлосин костюм, се изправи по знак на Созио и се завъртя към хлапето като дебнеща акула.
Уилсън не искаше да привлича излишно внимание. Изчака съдът да се оттегли за почивка и се прибра в хотела си. Там вкара джипиес координатите в лаптопа и се зае с уравненията, които определяха параметрите на лъча.