Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Помните ли филма „Денят, когато Земята спря“? Един човек пристига от космоса и като демонстрация на способностите си прави така, че всички двигатели и мотори по света да спрат за половин час. Същото се е случило и с Калпепър. Светът просто е… спрял.
Изключи звука на телевизора. Вече знаеше за Калпепър повече, отколкото би искала да знае, благодарение на лавината от спешни съобщения, която започна минути след събитието и продължаваше да ги залива. Знаеше повече и от експерта, и от репортера, от истерясалите очевидци, от говорителите на Националната метеорологична служба, ФБР и Федералната служба по бедствията и авариите.
Знаеше, че Калпепър е станал жертва на предумишлено нападение, че пораженията не са резултат от „слънчева буря“, „геомагнитна аномалия“ или „силно изригване в слънчевата корона“.
Бяха резултат от електромагнитен импулс с прецизно насочване и необикновена мощ, вероятно от електромагнитна бомба, но не каква да е, а Е-бомба с „безпрецедентна степен на сложност и прецизност“. Два аспекта на събитието оставаха необясними за експертите. Първият беше силата на импулса. Банковите системи в Калпепър имаха вградена защита срещу обикновените електромагнитни импулси, което важеше за повечето чувствителни към подобни явления устройства. А този импулс беше преминал безпрепятствено през щитовете. Вторият аспект, който озадачаваше експертите, беше „хирургическото“ естество на атаката. Което категорично беше повод за тревога. Защото означаваше, че атаката е била извършена с технология, непозната за Пентагона.
В известно отношение обаче тази оценка беше свалила напрежението на Кабът. Тя означаваше, че Калпепър няма нищо общо с нея — и слава Богу, защото и без това си имаше достатъчно работа.
Премина от Детска поза в Кобра.
Преди две седмици до ушите й бяха стигнали слухове за предстояща серия от нападения срещу „западни“ хотели в Банкок и Куала Лумпур. Нападения зрелищни и координирани, в стила на „Ал-Кайда“.
Но тукашните момчета нямаше да използват оръжия от мащаба на калпепърското — каквото и да беше то. Не, те щяха да използват „торови“ бомби на основата на амониев нитрат. Или самоделки, прикрепени към гърдите на млади мъже със синдрома на Даун.
С други думи, Калпепър не беше неин проблем.
41.
Уилсън стоя продължително под душа, обръсна се, без да бърза, после се облече бавно и с вниманието, което хората отделят на тази дейност, когато се готвят за важно събитие. Това беше част от процеса на самоподготовка, начин да фокусира мислите си върху онова, което се канеше да направи.
Облеклото му беше образец за дегизировка — евтини маратонки и тъмносин гащеризон с „Джим“, избродирано на джобчето. Имаше си и твърда папка, както и пластмасова щипка за джоб с няколко химикалки. Кортикът от оръжейния магазин се събираше идеално в големия преден джоб на гащеризона. За разлика от останалия му тоалет и аксесоари, кортикът нямаше нищо общо с дегизировката. Усмихна се на работника в огледалото.
После си сложи часовника — не новия с джипиес устройството, а стария, който му бяха върнали на излизане от „Алънуд“. Бяха му го взели в Сан Франциско преди близо десет години. Федералните го бяха прибрали в кутия, а кутията беше следвала Уилсън по дългия му път през системата на американските затвори.
И докато той излежаваше присъдата си, а часовникът отлежаваше в компанията на „личните му вещи“, какво беше правил Роби Мадокс, лайнарът, който му причини всичко това? Докато Уилсън беше виждал само парченце небе през прозореца на килията си, къде е бил Мадокс и какво е виждал? Колко пъти е сядал на маса с приятели, докато Уилсън получаваше храната си на метален поднос през процеп във вратата? С колко жени се беше запознал Мадокс, докато Уилсън седеше самичък и говореше на стената? Колко и каква музика беше слушал Мадокс, докато Уилсън напразно се беше опитвал да затвори съзнанието си за постоянното блъскане на врати в затворническия блок и крясъците на мъже, изгубили всяка надежда?
Това бяха реторични въпроси с общ отговор и Уилсън знаеше какъв е той. През повечето време Роби също е бил в затвора. Две години тук и там, още една година на друго място. Всичко беше описано в доклада на частен детектив от Чикаго на име Чарли Фремо.
Фремо беше открил доносника за по-малко от седмица. Преди повече от година Мадокс се установил в Уейвърли, Небраска, предградие на Линкълн. Пострадал при автомобилна катастрофа, която според полицията била опит за застрахователна измама с неочакван резултат, Мадокс се беше преместил при по-голямата си сестра, Лин, библиотекарка, която живеела сама. Макар да беше се възстановил отдавна, Мадокс все още се възползваше от безплатната храна и квартира при сестра си.