Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Съжалявам.
Тя изтри очи с ръка.
— Той не искаше да тръгва. Ние бяхме единствените му близки хора, а и знаеше, че без него ще ми е трудно да се грижа за Алън. Без помощта на Джак трябваше да пратя Алън в хоспис. Така и стана. — Въздишка. — Наложи се да поговоря много сериозно с момчето. Знаех, че ще се опита да избяга и да се върне, но го накарах да обещае, че няма да постъпи така. Казах му, че най-лошото нещо, което може да ми причини, е да провали шансовете си за по-добър живот. Още тогава той искаше да отиде в „Станфорд“ и аз знаех, че му е по силите. Ако не извърши някоя глупост обаче. А бягството се третира като престъпление, сигурно знаете.
Бърк кимна.
— Изпратиха го при семейство в града, прилично семейство. С много деца. Молеха се по цял ден. Но Джак вече беше достатъчно голям да се грижи сам за себе си. Остана в същото училище, което беше добре. Ходехме заедно при Алън през уикендите, срещахме се в библиотеката. Там попълнихме и молбите му за кандидатстване в колеж.
— Но не са му позволили да се върне при вас, след като съпругът ви почина, така ли?
Тя поклати глава.
— Била съм твърде стара, за да се грижа за него, така казаха.
— И го приеха в „Станфорд“.
— Да! Толкова се гордеех с него. Вярно, че беше изключително умен, но до последния момент се притеснявах, че няма да му отпуснат стипендия. А след това нещата му потръгнаха толкова добре. И онова изобретение! Беше толкова развълнуван. Вярваше, че ще направи страхотен удар! Щял да ми купи къща, не че ми трябваше такава. Но разбирах, че това ще го направи… знам ли, щастлив. — Въздъхна и раменете й се сгърбиха. Изведнъж му се стори уморена до смърт. — Още не мога да повярвам какво стана след това — каза Манди. Очите й се напълниха със сълзи, но тя не заплака. — Сигурно е бил бесен — и с пълно право, — но никога не би наранил никого. Убедена съм.
— Тогава да… но сега?
Тя поклати глава.
— Не знам.
Бърк се наведе към нея.
— Вижте… боя се, че може би Джак има нещо общо със случилото се в Калпепър. И че Калпепър няма да е краят.
— О, Боже… — Ръцете й литнаха към устата. — Съжалявам. Не знам с какво бих могла да ви помогна. — Насълзените й очи грееха като натрошени скъпоценни камъни. — Вече не го познавам. Познавам само човека, който беше преди, но него вече го няма. Дори в съдебната зала, още тогава той вече беше различен. Виждаше се. Очите му бяха… студени, твърди като камък. — Тя поклати отново глава. — От месеци е на свобода, а така и не ми се обади.
— Но ако го направи…
Тя стисна устни, после кимна.
— Ако го направи, ще ви се обадя — каза тя и взе квадратно листче от стар календар със снимки на цветя.
Бърк й продиктува номера си в Дъблин и каза, че ще проверява телефонния си секретар всеки ден. Бяха си взели довиждане и Джак излизаше от караваната, когато Манди го спря.
— Не знам…
Обърна се и видя, че се взира в календара.
— Не знам дали това ще ви е от помощ — каза тя, — но ако Джак… наистина е решил да направи нещо… мога да се досетя коя дата ще избере.
— Кога? Защо?
— Двадесет и втори юни. Това е важна дата за голяма част от северноамериканските индианци. Заради слънцестоенето. — Тя стисна устни. — Сега всички го свързват с летния филмов фестивал на Робърт Редфорд, „Санденс“, но тази дата отдавна е най-важната в календара на местното население, защото тогава се провежда най-голямата ежегодна церемония на много от племената — танца на слънцето. Имало е период, когато церемонията е била забранена. Джак даже писа доклад за това в гимназията. Казваше, че е все едно да обявят Коледа извън закона.
— И защо са направили това? — попита Бърк.
Тя сви рамене.
— Защото церемонията е доста кървава, поне при някои от племената. Белите хора я намирали за отблъскваща.
— Защо, какво толкова са правели?
— При различните племена било различно, но винаги присъствал дървен прът, много висок, забит в земята. Племената от равнините закачвали бизонски череп на пръта и го натъпквали с различни свещени треви. Други племена завързвали бизонски пенис. Но идеята била една и съща — да измолят плодородие за земята и за хората. Имало много танци, песни, барабани, както и един по-специален обичай. Именно той станал причина да забранят празника. В някои от племената привързвали мъже към пръта с помощта на дълги каиши, прикачени към куки в гърдите и гърбовете им.