Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Тримата гледаха записа многократно — мъжът с меката шапка и обездвижената ръка, който беше оставил два куфара, пълни с вестници, при бюрото на „Бритиш Еъруейз“ и после си беше тръгнал. Това бе довело до евакуация на целия терминал.
„Било е тест“, така каза Коваленко, след като извъртяха записа за десети път. И беше прав. Андреа веднага разбра, че е прав. За разлика от британеца. Ако ще взривяваш летище, защо просто не го направиш, беше попитал той. Защо да си губиш времето с упражнения? Но британецът не беше схванал основното. Целта на теста не е била да покаже дали мъжът с меката шапка може да остави куфарите на летището. А дали ще го направи. На тест е бил подложен мъжът, а не планът.
Всичко, което Андреа знаеше за Калпепър — видяното по Си Ен Ен, вътрешната информация и слуховете, — придобиваше нов характер, видяно в светлината на този неин спомен. С Калпепър беше свършено. Но защо Калпепър? И защо само Калпепър?
Всички смятаха, че градчето е подбрано заради големия банков възел там, че ударът е бил насочен срещу финансовото сърце на запада. Но Кабът не мислеше така. Фактът, че ОСМФТ и поддържащата система на Федералния резерв се намираха в градчето, навярно беше изиграл своята роля в подбора на целта, но според нея ударът се беше ограничил до Калпепър по друга причина — защото е било тест. Но тест на какво?
И тук се появи третото и най-тревожно умозаключение. То беше свързано с Хаким Мусауи — проснат на хирургическата маса, съвземащ се от медикаментозната парализа. Андреа щеше да провери протокола от разпита, но не мислеше, че греши в спомена си за думите на арабина.
— Има един американец! — изстрелял бе той, сякаш думите можеха да му спасят живота. — Той строи машина.
— Каква машина? — беше попитала тя, като смяташе, че говори за бомба.
Но не. Мусауи каза, че американецът „строял машина, която ще спре света“. Или не. Не точно това. Щяла да „спре мотора на света“. Именно тези думи, изречени задъхано от човек на границата между живота и смъртта, сега караха косъмчетата по тила й да настръхват.
Какво беше казал тази сутрин експертът по Си Ен Ен? Споменал беше за някакъв стар филм, но думите му бяха: „В Калпепър светът спря.“
Андреа стисна очи. Имаше и още нещо — онази провалила се операция в Берлин, кашата с Бободжон Симони. Последвалата разузнавателна информация по някакъв начин се връзваше с всичко това. Тя скочи от леглото и започна да се облича. Откачаше ли? Наистина ли всичко се връзваше?
Макар че почти никога не шофираше сама, сега не беше в настроение да чака шофьора си. Изкара беемвето от гаража и се включи в хаотичния трафик на Куала Лумпур, където дори в два през нощта по улиците имаше автомобили. Въпреки спешната ситуация Андреа отдели няколко минути, за да се отърве от евентуална опашка. Почти без да сваля поглед от огледалото за задно виждане, тя направи поредица от леви завои, докато не описа пълен кръг в рамките на десетина пресечки, после зави на обратно по средата на натоварено кръстовище.
Трябваше да се обади в Берлин, каза си тя. Пийт Спагнола беше професионалист. Щеше да си напрегне мозъка и да изрови оттам онова, което й трябваше — какво в инцидента със Симони беше включило алармената система в главата й?
После — Мусауи. Държаха го на един самолетоносач в Японско море. Трябваше да си поговори още веднъж с него. Значи ще й трябва хеликоптер.
И накрая — Рей Коваленко. Онази история с куфарите. Нямаше основание да смята, че мъжът с меката шапка е гражданин на САЩ, още по-малко, че е „американецът“ на Мусауи. Но записът от охранителните камери на летище „Дълес“ не й даваше мира и нищо не пречеше да се консултира с Рей.
Кабът вдигна поглед към редицата от часовници — в Берлин беше девет вечерта. Освен ако не се е случило нещо спешно, Пийт нямаше да е в кабинета си. Обади се в централата. Оттам можеха да й дадат домашния му номер. Уви, не. Пийт бил върнат в Ленгли „на ротационен принцип“.
— Работата му беше поета от госпожа Лоугън. Да ви свържа ли с нея?
Свързаха я.
— Мадисън Лоугън.
— Работите до късно — каза Андреа.
— Не, вие работите до късно — поправи я отсеченият глас от другата страна на линията, демонстрирайки забележителна информираност относно местонахождението на Кабът.
— Да. Вижте, спомних си нещо и исках да говоря с Пийт за Симони. Не знам дали се сещате в момента…
— Знам всичко за случая — увери я Лоугън. — С какво мога да ви помогна?
— Файловете в компютъра на Симони. Банковите сметки, по които са пристигали пари на „Ал-Кайда“. Не си спомням добре, но една от тях не беше ли свързана с американски гражданин?