Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Какво търсим?
— Телефонна кабинка — отвърна Мартин.
— Чудесна идея. На кого ще се обадим?
— На шефа. Някой шеф. Някой, който има власт.
— Кметът, може би, или Президента.
Мартин вдигна рамене.
— Бих се задоволил и с убедителен домоуправител.
Входът към сградата беше ограден с река. Те я преминаха по няколко каменни стъпала и се озоваха в една висока зала, най-малко сто метра в диаметър.
— Централна Гара — обяви Карол. Мартин се опита да намери телефонна кабинка през тълпите. Карол се заплесна по архитектурните детайли високо горе. Мартин почувства, че от нея идва вълна на изненада и страх и погледна към купола. Той също беше шокиран. Разкривената в перспектива картина на купола над главите им се простираше на няколкостотин метра. Млечнобели светлини минаваха през процепите около средната окръжност. Гъста паяжина от черни жици се простираше под купола, без някакво ясно пердназначение, което озадачи Мартин, докато не забеляза врати и парапети близо до върха. На всеки няколко секунди малки фигури изскачаха през тези отвори и падаха безшумно, разперваха се като орли, за да се уловят за мрежата от жици. Те се дърпаха, бореха се като мухи и сетне се успокояваха. Жиците бяха задръстени от трупове. С изострено зрение, възможно само в сънищата или в Страната, Мартин видя заплетените трупове сякаш бяха само на няколко метра. Лицата им издаваха повече характер, отколкото което и да било от лицата на призраците, блъскащи се из града; гниещи изражения на безсилие и смърт, достойни за съжаление късове от лица, толкова много, че не можеше да се преброят. И нито една жертва, веднъж изгубена от погледа на Мартин, не можеше да бъде намерена отново. Карол изпищя и отстъпи настрани. Една прогнила ръка се откъсна от някое тяло високо горе и падна върху покрития с плочки под с ужасно тупване. Мартин заобиколи страховития крайник и прегърна силно Карол.
— Това е кошмар — каза тя. — Никога не сме виждали такова нещо в Страната.
Той кимна и брадичката му се удари в главата й. Безпристрастно отбеляза, че нямаше никакви скрити мотиви, за да прегърне образа на Карол. Той просто бе отишъл при нея, за да я предпази и да облекчи собствения си ужас чрез симулация на физически контакт. При предишните пътувания из Страните обстановката беше била странна, подобна на сън, но никога кошмарна. Страната в своята същност никога преди не беше била място на ужас…
— Може би виждаме пресичане на още едно ниво, по-високо от Страната — предположи Мартин.
— Не съм съгласна — възрази Карол. — На какво ниво всичко това би имало смисъл? Това тук и сега. Гробището, костите или керамиката или каквото и да беше това в покрайнините… Всичко е последователно, Мартин.
Той трябваше да се съгласи с нея.
— Намери телефон или каквото там търсим и да продължаваме — каза Карол. Мартин не искаше да прекарва тук повече от необходимото време. Те минаха през духовете, без да срещнат съпротива и се опитаха да открият телефонни кабинки. Двамата бяха намирали такива стратегически приспособления за комуникация при предишните си изследвания и те им бяха от полза. Сега нищо подобно не се виждаше наоколо.
— Всичко това навярно е фалшиво — каза Карол. — Никъде не отиваме.
Мартин споделяше объркването й. Той погледна времето. Бяха прекарали десет минути в Страната и не бяха научили нищо съществено, освен факта, че дълбокото душевно състояние на Голдсмит не прилича на нищо познато досега.
— Нека опитаме прескачане на друг канал. Но има вероятност да излезем от Страната — каза Мартин.
— Съгласна съм да поема този риск.
Мартин сграбчи червената кутия с инструменти и я издърпа по-ниско, за да погледне дисплея. Координатите на канали, през които вече бяха преминали, изскочиха при допира на пръста му. Мартин ги изключи и започна да търси нов канал. Откри няколко подходящи и тъкмо щеше да превключи, когато Карол докосна ръката му и прошепна.
— Има нещо най-отгоре на стълбите.
Дори през бързо преминаващите призраци се виждаше човек в черно, който стоеше и наблюдаваше. Мартин се опита да го разгледа по-ясно, но не успя.
— Това е нещо ново — рече Карол. — Преди да преминем на друг канал нека разберем какво е.
Те бавно изкачиха стълбите, приближавайки се към черното петно. То не помръдна, нито пък прояви някоя от нервните, безспирни простащини на духовете. Изглеждаше, че има трайно присъствие, бетонен характер, въпреки че Мартин не намираше природата му за позитивна. И колкото повече се приближаваха, толкова по-силно изпитваше чувство на студено отрицание, точно противоположно на онова, което очакваха от който и да било образ в Страната. Стигнаха до върха на стълбището.