Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Носи маска — кимна Карол. Фигурата се обърна към тях небрежно и бавно. Тялото беше сянка или облак от дим с устойчива форма. Над липсващото лице фигурата носеше нащърбена керамична маска, която много приличаше на разхвърляните по покрайнините и натрупаните в пещерата за боклук. Маската се опита да имитира неподвижна усмивка, но не успя. Очите й бяха празни дупки. Единственият цвят бе бледорозово на бузите, което ясно се забелязваше на фона на общата смъртна бледност.
— Какво си ти? — запита Мартин. Тъй като никога преди не бе срещал подобен жител, той не знаеше дали може да говори. Сянката вдигна ръка и посочи към тях, един издължен пръст като спирала от сажди. Тя измънка глухо, което напомняше вода, капеща в празна кофа. Когато се приближи, очертанията й се размазаха, с изключение на маската, която запази привидната си цялост. Карол се отдръпна назад; Мартин остана на мястото си. Пръстът от сажди го докосна по ръката и тя просто изчезна. Не усети болка.
— Ръка, върни се — каза Мартин със спокойствие, което съзнаваше, че не би трябвало да изпитва. Тя се върна и той отново си беше целият. Сянката се отдръпна, покланяйки се с престорено раболепничество.
— Какво е това? — попита Карол. (Страх, силен страх, но контролиран). — Какво ти направи?
— Откъсна парче от образа ми — каза Мартин.
— Това не е възможно тук.
— Очевидно е възможно.
— Но какво означава това? Смесване с други образи… Каква е целта?
Сянката доближи Карол. Тя се отдръпна. Мартин застана между тях и протегна напред ръка, сякаш да прегърне сянката. Тя отстъпи назад.
— Това е прекалено, прекалено — възкликна Карол. (Обземаше я страх).
— Дръж се за ръката ми — продължи Мартин и тя я сграбчи здраво.
— Няма други — посочи тя. Зад вратите потокът от духове се разделяше, активността на реката се понижаваше. Още сенки с керамични маски влизаха — небрежни, злокобни и бдителни. Мартин се разрови из паметта си да открие някаква идея за това пред какво бяха изправени. Усещането на отрицание беше силно, тези фигури-сенки противоречаха на всички обичайни функции на дълбокото душевно състояние. Мартин се почуди за момент дали се бяха натъкнали на нещо наистина свръхестествено, но отхвърли тази възможност с тръпка на отвращение.
— Може би е време да спрем и да се прегрупираме — каза Мартин. Той не знаеше какво ще се случи, ако тези фигури накарат образите им напълно да изчезнат и не искаше да разбира. — Да видим дали ще можем да се измъкнем — беше изпълнен с нежелание да изостави сондирането и да се оттегли. Това не беше се случвало никога преди. Как щеше да го обясни на Албигони?
Той се протегна, за да нагласи координатите на канала. Всичко около тях започна да се тресе, но те все още не бяха докоснали управляващите механизми. Мартин внезапно осъзна в каква беда бяха. Той се опита да дръпне връвчицата от комплекта с инструменти, по дяволите благоразумието, по дяволите сондирането, но сенките ги заляха като черен прилив. Маските се движеха бързо и тракаха по каменните стъпала. Мартин видя как приливът поглъща Карол. Образът й просветна и изчезна. Той почувства, че си отива. Комплектът инструменти, който беше на сантиметри от върховете на пръстите му, показваше бързо сменящи се координати и честоти и тогава червената кутия постепенно изчезна. Неговият образ изчезна заедно с нея.
Мартин се разтваряше в нещо голямо и много различно. Карол беше близо; той чувстваше нейната паника почти толкова силно, колкото и собствената. Но естеството на присъствието й се беше променило. Усещаше я като нещо огромно и друго, смесено с него и всичко наоколо и тази комбинация се разтваряше отново в един огромен непознат океан.
Мартин не можеше да издаде звук. Не можеше да възстанови комплекта инструменти или която и да било част от него. С още по-силно чувство на загуба и ужас, той разбра, че последната му защитна реакция — осъзнаване на обстоятелствата — избледняваше. Дори нямаше да знае какво се е случило; всички спомени и разсъждения се разтваряха. Една дума висеше като неонов знак, проблесна няколко пъти и изчезна.
Подценявам.
Марджъри сновеше между неподвижните тела на Бърк и Нюман, проверявайки грижливо връзките, дисплеите. Забеляза огромно прескачане между канали и се почуди на какво е попаднал екипът. Тя очерта схематично дължината на „жууца“ от любопитство и разбра, че траекторията на сондата беше напълно преместена от хипоталамуса към най-отдалечената част на кръга от предварително нанесените от нея точки. Озадачена, Марджъри подпря с длан брадичката си и се опита да отгатне защо колегите й са решили да отидат толкова далеч от предварително избраните канали. Дали Бърк беше попаднал на нещо необичайно? Той беше много по-близо до дълбоките канали на сънищата — тези, свързани с фиксирането на окончателните и постоянни спомени и намаляването на временно съхраняваната информация — отколкото до каналите общо свързани със Страната.