Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
— За какво говориш, сроднико?
— Мислех, че се досещаш. За Дорилис, разбира се. Тя може да призове мълниите. Ще стовари бурята върху тях и ще унищожи лагера им.
Аларт се вторачи загрижено в него.
— Дом Михаил, да не си загубил ума си?
— Сроднико! — изръмжа сърдито господарят на Алдаран. — Май прекаляваш!
— И да съм те разгневил неволно, моля те да ми простиш. Но ме оправдава обичта и към приемния ти син, и към дъщеря ти. Дорилис все още е с по детски неукрепнало съзнание, а Рената и съпругата ми направиха дори невъзможното, за да я научат как да владее дарбата си, да не я използва за друго, освен за най-достойни цели. Ако поискаш сега от нея да сее разруха и смърт сред обсадилите ни отряди, нима няма да заличиш всичко? Още като дете тя е убила два пъти, защото не е знаела как да възпира яростта си. Не разбираш ли, че ако злоупотребиш така с дарбата й…
Гърлото му се сви и той млъкна.
— Аларт, нямаме особено богат избор на оръжия, с които да победим. — Дом Михаил наклони глава настрани и го изгледа изпитателно. — Не възрази, когато тя събори от небето грозното подобие на птица, насочено от твоя брат право срещу теб! Нито пък се поколеба да я помолиш за помощ, когато бурята щеше да ви вледени! Тя унищожи въздушните коли, които щяха да изпепелят крепостта с лепкав огън!
— Всичко това е вярно, но всеки път Дорилис бранеше себе си или други от нападение или стихия. Нима не проумяваш разликата между атаката и защитата?
— Не! — отсече господарят на Алдаран. — Този път нападението е единственият начин да се опазим, иначе…
Аларт въздъхна и направи последен опит да го разубеди.
— Сроднико, дъщеря ти още не се е възстановила напълно от болестта на прехода. Когато бяхме в наблюдателния пост, видях как я изтощава всяко усилие да си послужи с дарбата си. Боя се, че ще й навредим твърде много, ако я накараме да отприщи стихиите. Не си ли готов поне да почакаш, докато се уверим, че нищо друго няма да ни спаси? Няколко дни поне, дори няколко часа…
Лицето на бащата се сгърчи и Аларт разбра, че засега е предотвратил катастрофата. Побърза да добави:
— Двамата с Касандра ще се качим в наблюдателната кула и ще бдим, за да не ни сварят пак неподготвени. Не знам колко лерони имат долу, но и те трябва да са преуморени от налагането на заклинанието. Ще си почиват дълго, преди да опитат нещо още по-страшно.
Аларт предвиди вярно близкото бъдеще — през този ден и последвалата нощ от обсадния лагер само се опитваха да ги тормозят със стрели. Касандра го накара да поспи няколко часа и остана в кулата. На зазоряване обаче го събуди зловещо бучене. Опита се да прогони съня, като плискаше с шепи студена вода по лицето си, и се вслушваше напрегнато. Оръдия? Гръмотевици? Дали Дорилис пак беше уплашена или ядосана? Или баща й е нарушил обещанието си да не използва нейния ларан освен в краен случай?
Тичаше нагоре по стъпалата, когато изведнъж стълбата сякаш се разклати под краката му, мярна му се картината на огромни цепнатини в стените, накрая пред вътрешния му взор кулата се раздроби и рухна.
Нахлу в горната стая, побелял от уплаха, Касандра рязко вдигна глава и трепна, усетила страха му.
— Любима, трябва веднага да се махнем оттук!
Забързаха надолу, а той отново видя как стените се разпадат, чу тътен… Касандра се препъна, болният й крак се подви и тя щеше да падне. Аларт я вдигна на ръце и пробяга последните крачки, без дори да диша. Профуча по коридора, за да се отдалечи от кулата, накрая пусна внимателно жена си и се хвана за рамката на една врата, а Касандра го прегърна през кръста, за да се задържи на крака. Подът под тях вече се люшкаше и се тресеше, чу се могъщ грохот, сякаш целият свят се пропукваше, горната площадка на кулата като че подскочи внезапно. Посипаха се големи камъни, цялата кула се разцепи и се срути върху покривите на околните сгради, други отломъци се затъркаляха по склоновете към долината и предизвикаха свлачища… Скоро грохотът затихна, чуваше се само как падат последните парчета, земята също като че простенваше.
Падналите на пода Аларт и Касандра се надигнаха бавно. Зяпнаха прахоляка на мястото на величествената кула, създадена с вълшебството на матриците. Бе останала само купчина камъни.
— Какво, в името на боговете, беше това? — изохка Касандра, която пак бе ударила болния си крак. — Земетръс ли имаше?
— Уви, бедствието не беше естествено — завъртя глава Аларт. — Не знам що за лерони са събрали долу и какво използват срещу нас, но и Корин би се поколебал, преди да създаде подобно оръжие.