Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
И друг въпрос го измъчваше — дали господарят на Алдаран не би сторил по-добре, ако се бе предал? Що за бащина обич беше тази, която излагаше единственото любимо дете на смъртна опасност?
След пладне обаче далечният грохот стихна. Касандра, която неуморно следеше състоянието на Дорилис, предаде вестта, че тя се е събудила, хапнала е и най-сетне е заспала спокойно. Това изобщо не потисна опасенията на Аларт. Още му се привиждаха светкавици като ослепителна паяжина около замъка. Донал също ходеше прегърбен от бремето на грижите си. Наглеждаше хората, които погребваха мъртъвците и започнаха да разчистват отломъците на разрушената кула, но току се връщаше и пристъпваше на пръсти пред вратата на стаята й. Веднъж Рената го доближи безмълвно, само очите й умоляваха, но той се извърна, без да каже нито дума.
Тя се питаше ужасена: „Нима се е изкушил от страшната сила, която видяхме развихрена? Какво му става?“ Рената много се страхуваше и за Дорилис, опитваше се да проумее доколко предизвиканата насила буря може да е засегнала съзнанието й.
Около два часа след пладне видяха пратеник да се катери бавно към портата по пътеката, изровена и разядена от снощните порои и свлачища, тук-там преградена от камъните, били доскоро част от зидовете на наблюдателната кула.
Мъжът връчи послание на Донал, който веднага го предаде в ръцете на дом Михаил.
— Татко, твоят брат от Скатфел пита дали може да дойде в замъка, за да преговаря с теб.
Очите на стареца блеснаха, но гласът му не трепна:
— Нека пратеникът предаде на Рейхъл, че ще го изслушам.
Не след дълго и предводителят на вражеските отряди се изкачи по пътеката, следван само от един заклет съратник и двама стражи. Изгледа пренебрежително излезлия да го посрещне Донал и все пак личеше, че се е примирил с поражението. Всички знаеха, че е дошъл да се предаде. От армията му не остана почти нищо, а и вече нямаше подръка страшните оръжия на Деймън-Рафаел. Сега щеше да се пазари, за да запази поне нещо от доскорошното си положение.
Господарят на Алдаран влезе в приемната зала, хванал Дорилис под ръка. Донал се замисли за последния път, когато всички присъстващи бяха пак тук. Рейхъл беше видимо остарял, разгромът бе добавил още няколко дълбоки бръчки по лицето му. Изгледа пак Донал с кисела неприязън, взря се за миг яростно в Дорилис, после се обърна почтително към Аларт, когато икономът обяви името му. Въпреки че Деймън-Рафаел бе нарекъл пред него брат си предател и бунтовник, Рейхъл неволно изпита страхопочитанието на младши син пред пряк потомък на Хастур.
— Е, братко… — изсумтя Михаил. — Твърде много неща се случиха след предишното ти идване. Не си и представях, че ще се срещнем отново. Сега ми обясни защо поиска да се явиш пред мен. Дошъл си да се предадеш и да искаш прошка, тъй ли?
Рейхъл преглътна тежко, преди да заговори горчиво.
— Какъв ли друг избор имам? Онази вещица — дъщеря ти, разпиля армията ми, изби почти всичките ми хора, както погуби преди това моя син и наследник. Никой простосмъртен не може да се опълчи срещу такива магии. Дойдох да те помоля за снизхождение.
— А защо да проявявам снизхождение към теб? Бих могъл просто да ти отнема всички земи и титли, които имаше само по мое благоволение, после да те прогоня като краставо псе. Или пък да те обеся над портата, за да знаят всички занапред как постъпвам дори с най-именитите изменници.
— Не дойдох при теб с гол гръб — намръщи се Рейхъл. — Все още имам съюзник, който си остава по-могъщ дори от теб и малката вещица, взети заедно. Деймън-Рафаел иска да знаете, че ако аз не се върна в лагера до залез, ще свика отново кръг от ларанзу и ще събори върху главите ви този замък. Днес преди зазоряване опитахте силата му. Можете да разпилявате армиите като сухи листа, но ако неговите магьосници нацепят земята ви на късчета, ще трябва да вините само себе си. Той обаче вече ви показа на какво е способен и няма желание да ви унищожи. Настоява само да говори със своя брат. Двамата ще бъдат без оръжие, ще се срещнат по средата между позициите ни.
— Аларт Хастур е мой гост — напомни с укор Михаил. — Нима очакваш да го изложа на несъмненото коварство на неговия брат?
— Коварство?! — искрено се възмути Рейхъл. — Между двама братя, произхождащи от Хастур? Деймън-Рафаел желае да се помирят, както аз ти предлагам да забравим враждите. — Той неохотно опря едното си коляно в пода. — Михаил, ти ме победи. Ще оттегля остатъците от отрядите си. И те моля да ми повярваш, че се опитах да спра разрушаването на кулата. Но колкото и да възразявах, Деймън-Рафаел упорстваше да покаже мощта си, за да се разнесе мълвата по Пъкъла.