Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
Касандра не искаше да повярва.
— Изобщо не ми е известно да съществува матрица, с която може да се постигне такава разруха!
— Да, не са го направили с единична матрица. Но ако имат някой от големите изкуствено създадени екрани, биха могли да разцепят планетата до ядрото й… стига да са толкова безумни.
„Не мога да си представя, че дори Деймън-Рафаел би сторил глупостта да опустоши земя, над която иска да властва…“
Само че скоро прозря твърде неприятния отговор. Неговият брат нямаше нищо против да покаже силата си в тази част от света, която всъщност не му беше нужна. Затова пък никой не би посмял да му се опълчи повече.
Навсякъде се разнасяше врява, Аларт се сети за задълженията си.
— Ще отида да проверя колко са пострадалите от паднали камъни, пък и искам да се убедя, че моят побратим Донал е добре.
Тъкмо се затича и подът отново затрепери под краката му. Какво ли щяха да им причинят пак?… Е, Касандра можеше и сама да предупреди жените в замъка. На двора завари невъобразим хаос. Една от помощните постройки бе напълно затрупана от срутената кула, под развалините й бяха загинали поне десетина мъже и петдесетина животни. Имаше и други премазани.
Дом Михаил вече беше там и оглеждаше разрухата, опирайки се тежко на Донал. Лицето му сивееше, бузите му бяха хлътнали още повече. Господарят на Алдаран изглеждаше състарен с двадесет години само за една нощ. Щом видя Аларт, по устните му се плъзна бледо подобие на усмивка.
— Братовчеде, слава на боговете, много се боях за теб и съпругата ти. Лейди Касандра добре ли е? Но какво, да ги докопат демоните на Зандру дано, ни сториха този път?! Само разчистването ще ни отнеме половин година! И половината животни са мъртви. Децата няма да пият мляко до насита тази зима…
— Не знам как го правят, но ще имаме нужда от всеки мъж или жена в тази крепост, които умеят да работят с матрица, за да се защитим. За съжаление виждам колко сме неподготвени за такъв сблъсък.
— Братко, сигурен ли си, че това пак са вражески попълзновения? — усъмни се Донал. — В нашите планини земните трусове не са чак такава рядкост.
— Не беше земетресение. Убеден съм в това, все едно самият Деймън-Рафаел стоеше пред мен и се подиграваше на нашата безпомощност.
Дом Михаил коленичи до грамаден скален къс, изпод който стърчаха само краката на премазан мъж.
— Горкият! Е, поне смъртта му е била мигновена. Уви, затрупаните заедно с животните в обора са имали по-мъчителен край. Донал, остави стражите и слугите да погребат мъртъвците. Сега си по-необходим на Аларт. Сроднико, ще ти пратя всекиго с дори следа от ларан, за да разберете с какво се опитват да ни довършат.
— Кулата вече я няма и въпреки това трябва да намерим спокойствие някъде.
— Вървете в оранжериите. Може хубостта на цветята да ви разведри малко.
Двамата побратими се върнаха в замъка. Щом усети нова тръпка на земята, Аларт си спомни с ужас как Касандра щеше да остане затрупана под руините на кулата.
— Ех, защо нашите приятели от Трамонтана не са тук! — въздъхна Донал. — Те биха се справили бързо и лесно с тази заплаха!
— Радвам се, че не са тук — възрази Аларт. — Не бива да замесваме и Кулите в тази война!
Слънцето тъкмо надничаше иззад облаците, когато те влязоха в оранжериите. Мирното му сияние, лекият и приятен влажен аромат на билки и цветя се сториха на Аларт твърде чудновати, съпоставени с неприкрития страх на събиращите се тук мъже и жени. Този път бяха не само Касандра, Рената, Маргали и Дорилис. Имаше още три жени и петима мъже, всичките със свои матрици. Той обаче усети веднага, че дарбите на повечето са твърде слаби, едва ли умееха друго, освен да налагат матрично заключване на сандъци и кутии, както и да си помагат при летенето с планери. След малко влезе и дом Михаил.
Аларт се озърна към Касандра. Бе се обучавала в Кулата Хали по-дълго от него и му се искаше тя да насочва търсенето на причината за новото бедствие. Съпругата му завъртя глава, щом долови погледа му.
— В Неварсин са те научили по-добре да се бориш със съмненията и уплахата.
Той не беше чак толкова уверен в себе си, но прие решението й.
— Нямам време да изпитвам силата и уменията на всекиго от вас — обърна се към новодошлите. — Рената, ти четири години си била наблюдателка. Искам да ни покриеш със защитно поле, защото ще се открием пред онези, които се опитват да ни унищожат, ще бъдем прекалено уязвими. Животът ни ще бъде в твоите ръце.
Взря се поред във всеки човек, който споделяше с великите родове странните свръхсетивни дарби. И те ли имаха някакво далечно родство с боговете от легендите? Или бяха странични разклонения от размножителната програма? Може би… Хрумна му и друго обяснение — ами ако всички хора имаха в една или друга степен зачатъци на ларан? До този ден винаги бе разчитал само на свои сродници, сега обаче трябваше да се опре на мъже и жени от простолюдието. Това му вдъхваше смирение. Боеше се да работи заедно с тях, а нямаше друг избор.