Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
Свърза съзнанието си първо с Касандра, после с Донал. Един по един включи и другите в кръга, за миг се потапяше в чувствата им: страх, гняв срещу нападателите, безпокойство от непривичното сливане с останалите… И Дорилис влезе в кръга, сякаш заля всички с вълна от ярост срещу онези, които бяха посегнали на дома й…
Не знаеше колко време е минало, преди да усети как връзката се разпада. Всички виждаха колко е помрачнял.
— Това, с което си помагат, не е естествена матрица. Не се съмнявам, че е създадена в някоя от Кулите, и то от много опитен матричен техник. Опитват се да променят обичайните трептения на скалните маси под нас.
Дом Михаил още не бе сварил да се обръсне. Лицето му придоби цвета на белите косъмчета в наболата брада.
— Ще съборят замъка върху главите ни! Аларт, няма ли как да им попречим?
— Не знам. И всички заедно трудно бихме се противопоставили на толкова мощна матрица. Можем да опитаме с укрепващо заклинание за скалната основа на крепостта. Не съм сигурен, че ще трае дълго. Но това май е последната ни надежда…
Дорилис скочи от стола си. От бързане бе дошла в оранжериите по нощница, косата й падаше по раменете като току-що излъскана мед.
— Аз пък знам по-добър начин! — изсъска бясно тя. — Като се захвана с тях, бързичко ще забравят мръсотиите си! Мога да го направя, нали, татко? Донал, ела с мен.
Аларт проследи смутен как тя изфуча през вратата. Чуваше шепота около себе си:
— Повелителката на бурите…
— Нашата малка магьосница…
— Тя ще извика бурята и ще ги накара да мислят само как да спасят кожите си!
Обърна се отчаян към господаря на Алдаран.
— Братовчеде…
Дом Михаил бавно завъртя глава.
— Не виждам какво друго да направим. Или ще я оставим да ги срази, или трябва да се предадем още сега.
Аларт наведе глава, потиснат от жестоката истина.
Още докато прекосяваше двора, за да се качи на крепостната стена при Дорилис и Донал, виждаше как облаците се трупат и сгъстяват. Спря смразен, когато момичето вдигна ръце към небето и изкрещя нещо неразбираемо. Мощта сякаш се изливаше от нея на помитащи вълни, вече не приличаше на довчерашно дете по нощница. А над тях от облаците изригна експлозия като от съд с лепкав огън, в земята се заби толкова ослепителна светкавица, че сякаш щеше да прогори света. И от небето рукна невиждан порой, мигновено покри с непроницаема завеса лагера на нашествениците, но въпреки страшния грохот и неспирните огнени проблясъци Аларт виждаше и със затворени очи какво става долу.
Кални потоци от околните склонове заливаха всичко. Оглушителният трясък подлудяваше хора и животни. Светкавица се насочи право в палатката, където вражеският матричен кръг седеше унесено около своя неестествено грамаден звезден камък. Поне половината умряха овъглени в същия миг. А все по-тежките струи от облаците притискаха лагера, заливаха всеки камък или дърво, където хората търсеха спасение. Въпреки излелия се потоп навсякъде избухваха пожари.
Аларт не би могъл и да си представи такава стихия. Касандра се притискаше до него, скрила лице в рамото му, и хлипаше от страх. Той напрягаше волята си, за да понесе тътена и опустошението, а стоящият наблизо дом Михаил сияеше от свирепо въодушевление и гледаше жадно как бурята унищожава лагера на Деймън-Рафаел и Рейхъл от Скатфел.
Мина сякаш цяла вечност, преди всичко да утихне. Облаците се пръснаха на бели парцалчета и Аларт се взря в долината. В лагера още пламтяха пожари, навсякъде лъкатушеха дълбоки бразди, изровени от пороищата. Не се забелязваше никакъв признак на живот.
Дорилис се олюля прежълтяла и се свлече в ръцете на Донал, който веднага я отнесе в замъка. Аларт обърна гръб на потискащата гледка долу.
„Да, тя ни спаси засега. Но на каква цена?“
28
Наближи пладне, преди някой да се размърда в лагера на Рейхъл от Скатфел. Около върховете високо над крепостта се виеха заплашително мълнии, гръмотевиците отекваха неспирно. Аларт се чудеше дали и повалена от изтощение, Дорилис преживява насън смразяващата битка.
„Рената твърди, че момичето свободно използва електрическото и магнитното поле на планетата. Вече не ми е трудно да повярвам! Но щом тази първична мощ минава през неукрепналото й тяло и още по-крехкия ум, нима би могла да оцелее, без да пострада?“