Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Ронсард изпусна раздразнено пуфтене и се приближи, за да вземе ръката й и да я отведе в салона. Огънят гореше ярко и на една от масичките стояха картите от недовършена игра. Ронсард я поведе твърдо към една от тапицираните кушетки и каза:
— Седни, успокой се и ми разкажи какво е станало.
Мадлин седна и го изгледа.
— Не ме третирай като някоя от онези тъпи жени, които ходят в Префектурата, защото си мислят, че съседите им пускат шокове с електричество.
— Тогава не се дръж като истеричка — каза той рязко — Какво се обърка?
Тя отклони поглед. Вината не беше негова и последното нещо, което им трябваше, беше да се карат.
— Мисля, че заловиха Никола.
Лицето на Ронсард се изопна.
— Кой?
Мадлин си пое дъх да проговори, но се поколеба, защото си спомни кой е той и какъв е. Не, твърде сме затънали, за да се спирам точно сега, помисли си ядосана на себе си. А Хал вече знае. Но тя имаше на повече доверие Хал, отколкото на Ронсард. Каза:
— Когато се изнасяхме, се появи конен отряд от Кралската Гвардия. Никола остана заклещен по средата на улицата и не можа да се измъкне.
Тя му разказа набързо всичко, на което Рейнар беше станал свидетел по време на катастрофата с каретата, смъртта на Октав и появата на магьосника.
— Другите още търсят Никола и се опитват да разберат дали са го отвели в Префектурата или в двореца…
Мадлин беше единствената, която знаеше, какво може да означава това и че за да се интересува от него Дворецът, съществуваше причина, различна от престъпленията, които беше извършил като Донатиен.
Ронсард хвърли одеялото и закрачи из стаята. Ламан му беше намерил бастун и накуцването изглежда не го забавяше много, все едно се беше върнала част от старата му енергия, описвана в статиите на Хал. Той каза:
— Способността на този магьосник да предвижда действията ни е обезсърчаваща.
— Не може да е пратил второ Изпратено за всички ни, — възрази Мадлин и направи движение с ръка към останалата част от апартамента. — Досега всички щяхме да сме мъртви.
— О, да. Ако беше успял да съсредоточи силата си върху един от нас, изобщо нямаше да излезем живи от канализацията и със сигурност нямаше да се подслоним тук необезпокоявани от толкова време. Не, преследвал е Доктор Октав, проследил го е някак и е знаел, че следващият ни ход ще бъде да говорим с него. — Ронсард спря пред камината и се вгледа в нея с присвити очи. — В него се съчетават жестокостта на луд и проницателността на нормален човек; комбинацията не е приятна.
— Ами Никола? — попита Мадлин и прокара уморено пръсти през косата си.
Не беше свикнала да се чувства безпомощна и това усещане й беше най-малкото неразбираемо.
— Ако са го отвели в двореца, мога за помогна — каза Ронсард. — устните му се извиха в кисела гримаса — Трябваше да кажа, че ще се опитам да помогна. Пазех възможността да се обърна директно към тях за момента, когато щях да разполагам със солидни доказателства на теориите ни. Винаги е рисковано директно да призоваваш на помощ кралското семейство, особено, ако току-що си избягал от затвора — никога не знаеш каква позиция ще заемат. Но аз мога да вляза в двореца дори и без официално съдействие, поне засега.
Мадлин се спогледа с Ламан, който вдигна объркано рамене. Тя смяташе, че Ронсард просто си говори и след цялата поредица от неприятности, това изобщо не я учудваше.
Външната врата се отвори и всички застанаха нащрек. Ламан посегна за пистолета си, но това беше Крак, който влезе в салона. Той веднага отиде при Мадлин и застана пред нея, дишайки тежко. Каза:
— Дворецът.
Тя преглътна с внезапно пресъхнало гърло. Не вярваше, наистина, чак досега.
— Откъде разбра?
— Капитанът намери някакъв, който видял отряда да се прибира през Принс Гейт. Бил с тях.
— Значи сме наясно, — Ронсард кимна на себе си — Ще следваме най-добрия възможен курс и ще се надяваме, че няма да направим някоя фатална грешка.
Той огледа многозначително стаята като командир на несъществуващи воини, без да обръща внимание на начина, по който го гледаха останалите.
— Ще имам нужда от помощта ти за набавяне на материали за дегизировка, млада госпожице…
Никола никога не беше влизал в двореца, дори в онези части от северната страна, до които беше позволен публичен достъп по време на Банковите Празници. Бе счел, че появяването му там нямаше да е уместно както от политическа, така и от чисто човешка гледна точка, макар да казваха, че в старата Лятна Резиденция имало музей на експонати от Бисранските Войни, който той много искаше да разгледа.