Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Никоя от останалите сякаш не изпитваше охота да заговори. Елейн разсеяно въртеше пръстена си с Великата змия и гледаше вторачено в нещо невидимо между четирите стени. Нея често я обземаха грижи. Два дълга се бореха в нея и макар единият да лежеше повече на сърцето й, тя бе избрала този, който считаше за по-важен, по-почетен. Нейно право и дълг беше да стане вожд, кралица на Андор, но тя бе избрала да продължи лова. В известен смисъл, колкото и важно да беше това тяхно търсене, то беше все едно да поставиш нещо над клана или обществото си, но въпреки това Авиенда усещаше, че Елейн изпитва гордост от избора си. Понякога представата на Елейн за чест й се струваше толкова странна, колкото самата идея за това една жена да бъде вожд или това, че ще става вожд само защото майка й е била такава, но въпреки това тя я следваше упорито. Биргит, в нейните широки червени панталони и късото жълто палто, за които Авиенда толкова й завиждаше, седеше мълчаливо и си играеше с дългата си до кръста златиста плитка, също така потънала в мисли. Или може би споделяше тревогите на Елейн. Тя беше първият Стражник на Елейн, нещо, което крайно безпокоеше Айез Седай в Тарасинския палат, макар че, изглежда, не притесняваше чак толкова собствените им Стражници. Изобщо, влагоземските обичаи бяха толкова странни, че едва ли си заслужаваше човек да се замисля над тях.
Ако Елейн и Биргит само отклоняваха всякаква мисъл за подхващане на разговор, то Нинив, седнала точно срещу Авиенда до вратата, я отхвърляше категорично. Нинив, не Нинив ал-Мийра. Влагоземците обичаха да ги наричаш само с половината им имена и Авиенда се стараеше да не го забравя, колкото и да й приличаше това на използване на галено име към любим човек. Ранд ал-Тор беше единственият любовник, когото бе имала в живота си, и тя дори за него не мислеше толкова интимно, но трябваше да привикне към нравите им, ако щеше да се жени за влагоземец.
Тъмнокафявите очи на Нинив гледаха през нея. Беше стиснала дебелата си плитка, толкова тъмна на цвят, колкото светла беше тази на Биргит, и лицето й бе станало толкова бледо, че чак пепелявозелено. От време на време издаваше тънък, приглушен стон. Обикновено тя не се потеше — двете с Егвийн бяха научили и Авиенда на тази хитрина. Нинив бе истинска загадка. Храбра до лудост понякога, тя непрекъснато хленчеше колко уж била страхлива, а тук излагаше на показ срама си, без дори да се притеснява. Как можеше някакво си движение толкова да я безпокои, след като цялата тази вода наоколо изобщо не я тревожеше?
Пак тази вода. Авиенда притвори очи, за да не вижда лицето на Нинив, но от това главата й само се запълни с крясъците на странните птици и плясъка на водата.
— Мислех си… — изведнъж каза Елейн, след което млъкна. — Добре ли си, Авиенда? Ти… — Бузите на Авиенда се изчервиха, но добре поне, че Елейн спря — изглежда, бе осъзнала колко близо е стигнала до разкриването на безчестието на Авиенда. — Мислех си за Никола и за Арейна. За онова, което Егвийн ни каза снощи. Не допускате, че те могат да й причинят някакви неприятности, нали? Какво според вас трябва да направи тя?
— Да се отърве от тях — отвърна Авиенда и прокара палец по шията си. Облекчението от това, че можеше отново да заговори и да чуе други гласове, беше толкова голямо, че тя едва не ахна. Елейн, изглежда, се слиса. Тя понякога се оказваше твърде мекушава.
— Може би ще е най-добре — каза Биргит. Тя пък изобщо не беше съобщила всичките си имена — само Биргит и толкова. Авиенда я смяташе за жена, криеща тайни. — След време от Арейна можеше и да се получи нещо, но… Недей да ме гледаш така, Елейн, и престани да ми се превземаш и да ми се правиш на толкова възмутена. — Биргит често сменяше ролята си от Стражник, който се подчинява на заповеди на по-голямата първосестра, която те поучава независимо дали искаш, или не искаш да те учат. Точно в този момент, размахала пръста си, тя беше по-скоро първосестра. — Вие двете нямаше да бъдете предупреждавани да стоите настрани, ако трудността беше такава, че Амирлин да може да се справи с тях само като ги отпрати при перачките или нещо подобно.
Елейн изсумтя, но трудно можеше да възрази, и взе да оправя зелените си копринени поли, набрани нагоре така, че под тях се показваха сини и бели фусти. Тя се носеше според местната мода, чак до кремавата дантела на китките и около шията, дар от Тилин Кинтара, какъвто бе и стегнатата й златна огърлица. Това нейно облекло Авиенда не го одобряваше. Горната част на роклята й прилепваше по снагата и също така плътно както огърлицата и изрязаният отпред тесен овал разкриваше вътрешните извивки на гърдите й. Да си показваш така гърдите пред очите на всички не беше същото, като да се съблечеш в шатрата за потене — хората по улиците на големия град все пак не бяха гай-шайн. Собствената й дреха беше с висока яка и дантелата й се триеше в шията й, без нищо изрязано.