Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Освен това — продължи Биргит, — според мен тази, от която би трябвало да се боите повече, е Мариган. От нея толкова ме е страх, че устата ми пресъхва.
Последното име жегна Нинив, както можеше и да се очаква, и тя престана да стене и отвори уста:
— Ако тя тръгне да ни преследва, просто ще си уредим сметките с нея. Ще я… Ще я… — Тя вдиша дълбоко и ги изгледа всичките настръхнала, сякаш спореха с нея. А после с плах гласец добави: — Мислите ли, че ще тръгне?
— Опасенията с нищо няма да помогнат — каза Елейн много по-спокойно, отколкото щеше да го направи Авиенда, ако си помислеше, че една от Сенкодушните я е набелязала. — Просто трябва да правим това, което ни каза Егвийн, и да внимаваме. — Нинив измърмори нещо неразбираемо, и толкова по-добре.
Отново се възцари тишина. Елейн отново зарея мрачен поглед нанякъде, а Биргит опря брадичката си на едната си ръка и се замисли тя си знаеше над какво. Нинив продължи да ръмжи под нос, но сега беше сложила ръце на кръста си и от време на време се спираше, за да преглътне. Плясъкът на водата като че ли се усили още повече, както и птичият крясък.
— Аз също се бях замислила, почтисестро. — Двете с Елейн още не бяха стигнали дотам, че да се приемат една друга за първосестри, но тя вече беше сигурна, че това ще стане. Двете вече се погалваха по косите и в нощите си споделяха по някоя и друга тайна, неизречена пред никой друг. Тази Мин обаче… Но това беше за по-късно, когато останеха сами.
— За какво? — попита разсеяно Елейн.
— Нашето търсене. Готвим се за успех, но сме толкова далече от него, колкото в самото начало. Логично ли е все пак да не използваме всяко оръжие, което имаме подръка? Мат Каутон е тавирен, но въпреки това гледаме да го отбягваме. Защо да не го вземем с нас? С него навярно най-после ще я намерим тази купа.
— Мат ли? — възкликна невярващо Нинив. — Все едно да си напълниш пазвата с коприва! Този човек няма да го понеса дори купата да е в джоба на палтото му.
— О, я млъкни, Нинив — промърмори Елейн, но не сърдито, и поклати глава в почуда, без да обръща никакво внимание на сърдития поглед на другата. „Настръхнала“ беше съвсем, ама съвсем бледо определение за Нинив, но всички вече бяха свикнали със сръдните й. — Защо не се сетих досега! Та то е толкова очевидно!
— Може би — каза сухо Биргит — представата за мошеника Мат така се е загнездила в главата ти, че не си могла да се досетиш, че той може да е полезен за нещо. — Елейн я изгледа хладно, с вдигната брадичка, а после изведнъж направи гримаса и кимна неохотно. Не приемаше лесно критиките.
— Не — отвърна Нинив с тон, който странно как прозвуча едновременно рязко и плахо. Физиономията й придоби още по-болнав вид, но по всичко личеше, че това вече не се дължи на клатенето на лодката. — Не мога да повярвам, че го мислите сериозно! Елейн, ти много добре знаеш каква мъка може да е той с неговия инат. Ще настоява да вкара в тази работа всичките си войскари като на някой парад. Опитай се само да намериш каквото и да е в Рахад с войници около тебе. Само се опитай! Две стъпки само да направи и ще се опита той да вземе командата и ще ни заразмахва оня свой тер-ангреал под носа. Той е хиляда пъти по-лош от Вандийн и от Аделиз, дори от Мерилил!
Биргит нададе някакъв гърлен звук, който много приличаше на насмешка, и я стрелнаха с очи. Тя отвърна с толкова тъпо и невинно изражение, че Нинив за малко щеше да се задави.
Елейн се постара да бъде по-вразумителна; изглежда, се опитваше да постигне примирие във водна вражда.
— Но той все пак е тавирен, Нинив. Той променя Шарката, променя нещата само с присъствието си. Вече съм готова да призная, че имаме нужда от късмет, а един тавирен е нещо повече от късмет. Освен това така ще можем да хванем в примката две птиченца наведнъж. Не бива да го оставяме да обикаля на воля из града, колкото и да сме заети. Това на никого няма да донесе добро, дори на самия него. Той има нужда да бъде обучен на добри обноски. Просто ще го държим изкъсо.
Нинив започна прекалено енергично да оправя полите си. Тя твърдеше, че не проявява повече интерес към роклите, отколкото Авиенда — поне в този им вид, — непрекъснато мърмореше за хубавата проста вълна, която била напълно достатъчна за всички, но въпреки това собствената й синя рокля беше с богата бродерия и нашарена с жълти ивици по полите и ръкавите и тя самата беше избрала кройката й.