Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Съветът значи се беше събрал да заседава, без да я уведомят? Е, тя беше излязла извън лагера, но обичаят, ако не и законът, повеляваше Амирлин да бъде известявана преди Съветът да може да се събере. Освен ако не се събираха, за да я свалят. Въпреки че в този момент тя щеше да го приеме почти с благодарност. Тя изгледа сгънатия лист, който Халима сложи на масата все едно, че беше отровна змия. Не беше запечатан. Значи, доколкото зависеше от Делана, и най-младата новачка можеше да го прочете. Декларацията, че Елайда е Мраколюбка, разбира се. Не чак толкова лошо, колкото исканията на Романда и Лелейн.
— Халима, наистина съжалявам, че не си се прибрала, когато е умряла Кабриана. — Поне Делана да беше имала благоразумието да запечата информацията за жената само за Съвета. Или дори до Пламъка. Вместо да го разпространява до всяка срещната Сестра.
— Нямаше как да го направя, майко. — Зелените очи на Халима блеснаха в нещо като предизвикателство или непокорство, но пък тя знаеше само два начина да гледа — или с ококорен, прям и предизвикателен поглед, или със скрития зад полупритворените дълги клепки тлеещ взор. Доста недоразумения предизвикваха тези нейни очи. — След като Кабриана Седай ми каза какво е научила за Елайда? И за нейните планове? Кабриана беше моя приятелка, както и ваша, и на всички противопоставили се на Елайда, така че нямах избор. Благодаря само на Светлината, че ми каза за Салидар, за да знам къде да отида. — Тя сложи ръце на кръста си — по-тънък и от този, който Егвийн имаше в Тел-айеран-риод, и килна глава на една страна. — Главата ви е пламнала, нали? Кабриана получаваше такива болки. Толкова я болеше, че чак се гърчеше. Трябваше да се кисне в гореща вода, докато й олекне. С дни я болеше понякога. Ако не бях дошла, и вашите болки сигурно щяха да се влошат толкова. — Тя пристъпи зад стола и започна да разтрива главата на Егвийн. Пръстите на Халима умееха да стапят болката. — Не можете непрекъснато да викате Сестра да ви Цери заради такива болки. Стягане е само, нищо повече. Усещам го.
— Да, не бих могла — промърмори Егвийн. Тя харесваше тази жена, каквото и да подхвърляха за нея всички останали, и то не само заради таланта й да облекчава главоболие. Халима имаше земен и открит характер, селска жена, колкото и да беше обрала от каймака на градската изтънченост, и умееше да балансира между почитта, полагаща се на Амирлин, и някаква съседска близост, освежаваща за Егвийн. Изненадваща понякога, но ободряваща. Дори Чеза не го умееше чак толкова, но Чеза все пак винаги беше била слугиня, макар и настроена свойски, докато Халима никога не проявяваше и следа от раболепие. И все пак Егвийн наистина съжаляваше, че не се беше прибрала, когато Кабриана си бе счупила врата при падане от кон.
Навярно щеше да е от полза, ако Сестрите бяха възприели убеждението на Кабриана, че Елайда се кани да усмири половината от тях, а другата половина да прекърши, но всички те бяха сигурни, че Халима някак си го е изопачила. И вместо това се бяха вкопчили в обяснението с Черната Аджа. Макар и свикнали да не се боят от нищо, сега те бяха приели съществуването на нещо, което винаги бяха отричали, и сами се плашеха с него почти до безумие. Как да изкорени Мраколюбките, без да пръсне всички останали Сестри като подплашени пъдпъдъци? Как изобщо можеше да ги спре да не се пръснат рано или късно? Светлина, как?
— Вие сте отпусната — тихо заговори Халима. — Лицето ви е отпуснато. Раменете… — Гласът й беше почти хипнотичен, като тихо монотонно заклинание, което сякаш галеше всяка частица на Егвийн.
Някои от жените я мразеха само заради външния й вид, разбира се — сякаш се бе въплътила от съня на някой особено похотлив мъж, и много от тях твърдяха, че флиртува с всичко, което носи мъжки гащи, нещо, което Егвийн не можеше да одобри, но пък и самата Халима си признаваше, че обича да поглежда мъжете. И най-яростните й критички обаче никога не си позволяваха да твърдят за нея нещо повече, освен че флиртува, а тя самата се възмущаваше от тези подмятания. Не беше глупава — Егвийн се беше убедила в това още при първия им разговор, в деня след като избяга Логаин и когато започнаха главоболията й — изобщо не беше безмозъчна фръцла. Егвийн подозираше, че положението е същото като при Мери. Халима нямаше вина за външния си вид или за походката и обноските си, те си бяха просто част от природата й. Усмивката й изглеждаше подканяща или дразнеща само заради формата на устата й; тя се усмихваше по един и същи начин и на мъже, и на жени, и на деца. Едва ли беше нейна вината, че хората смятаха, че флиртува, когато само ги погледнеше. Освен това не беше споменала за главоболията й пред никого. Ако го бе направила, всички Жълти сестри в стана щяха да подложат шатрата й на непрестанна обсада. Това предполагаше ако не лоялност, то поне приятелски чувства.