С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Мой ли е?
— Откъде да знам, Хъч, нали тримата ме изнасилихте? — Той изпъшка мъчително. — Момчето е мое — подчерта Джейд. — Не ме интересува кой е баща му.
— Не мога да те виня. Просто исках да разбера, преди да умра.
— Няма да стане, дори и да живееш още петдесет години.
Изхриптя безжалостно:
— Няма опасност да се случи.
— Госпожице Спери, ако обичате, напуснете вече.
Джейд направи знак, че я разбира. Тихо каза:
— Довиждане, Хъч.
— Джейд? — Той вдигна ръка със забита в нея система, за да я задържи. — Дона Ди има една вятърничава идея. Иска да моли сина ти да ми стане донор с бъбрека.
— Идва два пъти при мен.
Той погледна разтревожено.
— Казах й да не го прави. Дяволите да го вземат, по-скоро бих умрял, отколкото да намесвам момчето. Ако той е мой син, не бих го подложил на такова изпитание. Не я допускай да те убеждава. Не я оставяй да безпокои момчето.
Неговата сила и жар я изненадаха. Сълзите в очите му бяха в разрез с мъжественото му лице. Преглътна конвулсивно няколко пъти.
— Ако той е мой син, не искам никога да разбере за мен… за това, което ти причиних. — Сълзи се стичаха по мършавите му страни. — Как ми се ще да върна нещата, но не мога. Мога само да кажа, че съжалявам, Джейд.
— Не е толкова лесно, Хъч.
— Не очаквам да ми простиш. Не желая съжалението ти. Искам просто да разбереш, че нашият живот се промени след оная нощ.
— Татко осъзнаваше вината си спрямо теб и не успя да я преодолее. Не говорехме за това, но аз го чувствах. Ламър беше наказан. Дори и влакът отмъсти на Иван и Нийл за теб.
— На Нийл ли?
— Стерилен е. Не може да има деца. Никой не знае. И Дона Ди даже. Една нощ той се напи и сподели с мен. — Млъкна за момент да поеме дъх и събере сила. — Казвам ти всички тези неща, Джейд, за да ти докажа, че пострадахме до един.
— Вие пострадахте, а Гари умря.
Кимна, изпълнен с разкаяние.
— Да-а, ще умра и с тази тежест на съвестта си. — Сълзите му продължаваха да капят. — Не бях и помислял да те нараня така, Джейд. Съжалявам за всичко.
Изгледаха се продължително.
Тишината беше нарушена от връхлитането на Дона Ди в болничната стая, зачервена и задъхана. Спря се объркана, като видя Джейд до леглото на съпруга си.
— Ако си дошла да злорадстваш, нямаш късмет — каза тя предизвикателно. — Хъч има вече донор!
Мина от другата страна на леглото и вдигна бледата ръка на Хъч до гърдите си, милвайки я.
— Двадесетгодишен младеж катастрофирал с мотора си тази сутрин на зазоряване. — Усмихна се на съпруга си през сълзи от радост. — Тъканта е запазена добре и твоят лекар даде ход на операцията. След малко ще дойдат да те подготвят. О, Хъч! — прошепна тя, наведе се и го целуна по челото.
Той също изглеждаше развълнуван от новината. Дона Ди се изправи и погледна Джейд.
— Нямаме нужна от сина ти! — Малките й очички проблеснаха злобно. — Много се радвам. Никога няма да се налага да ти благодаря, че си спасила живота на съпруга ми.
Дълго време през нощта Дилън се опитваше да осъзнае новите факти, които научи. Когато най-после заспа, сънищата му бяха по-неспокойни от чувствата и определено еротични. На утрото реши, че съботните му задачи и поръчки могат да почакат, а той се отправи към Савана.
Не търсеше само промяна на обстановката. Беше жаден за информация. Щом не успяваше да я получи от Джейд, щеше да пробва с Дона Ди Джоли.
На практика личният живот на Джейд не бе негова работа. Тя можеше да го уволни, ако продължаваше да се бърка в него. Но беше стигнал до положение, където не желаеше да спре. Волю или неволю, вече бе замесен с нея, дори и да беше само едностранчиво отношение.
Пристигна в болницата точно когато Джейд излизаше от реанимацията. Щом го зърна в коридора, видимо й стана неприятно.
— Какво правиш тук?
Лицето й изглеждаше бледо под луминесцентното осветление. Имаше сенки под очите й, но те само подсилваха големината и цвета им. Беше с къса, права дънкова пола, бяла ленена блуза, червен кожен колан и червени сандали. Отличаваше се от всички.
— И аз бих могъл да ти задам същия въпрос — отговори той. — След думите ти снощи човек би помислил, че това е последното място, където ще бъдеш днес.
— Имам причина да съм тук. За разлика от теб.
— Приеми ме като любопитен наблюдател. — Забелязвайки суматохата около реанимационното отделение, Дилън надникна през рамото на Джейд. Коридорът се изпълни със забързан медицински персонал.
— Какво става?
— Хъч има донор.
Стомахът му се сви на топка.
— Не е…
— Не, не е Грейъм. Жертва от катастрофа.