Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Това второ действие, играно в Рейкявик, обещаваше да бъде най-непредсказуемата и забележима среща между свръхсилите. И двете страни бяха съгласни, че вместо да режисират всичко предварително, просто ще разчистят място за разговори между двамата лидери. Нищо чудно, че на тази среща се залагаха толкова много надежди. Нищо чудно, че Горбачов, без да иска, закова на място „Парч“ с писмото си.
Усещането за исторически момент не достигна до хората на борда. Убедени бяха, че ще ги пратят да изпълнят задачата си. За тях срещата означаваше просто неприятно и евентуално опасно чакане.
— Да влизаме и да се махаме — започна да роптае един от екипажа пред всеки, който искаше да го слуша. Постепенно всички започнаха да говорят същото, но с различни думи. Толкова близо стояха до наградата, почти я виждаха, подушваха, но заповедите бяха да се отдръпнат и да не я докосват.
Това ги дразнеше. Въздействаше им и по-зле. Прекалено много време имаха за размисъл и да слушат как наблизо един след друг преминават бойни кораби. Имаше твърде много време, за да усетят, че президентът не искаше да е наоколо, в случай че заловят „Парч“. Хората знаеха, че действат незаконно и ако „Парч“ бъде открита или заставена да се самоунищожи, Съединените щати щяха да отричат, че подводницата е била там. Този път просто посланието се чуваше по-силно, отколкото им се искаше.
Измина седмица. След това две. „Парч“ чакаше, а и целият свят. Дойде 11 октомври. Хората се тъпчеха по цял ден в радиокабината на подводницата, за да чуят новините по радиомрежите и да разберат какво става. Но нито те, нито някой на брега имаше възможност да чуе подробностите. Такава беше сделката. Никакви репортери, никакви новини, докато всичко не свърши.
Рейгън и Горбачов се срещаха в дома Хофди, изолирана постройка на пустия бряг на Северния Атлантически океан. Според Шулц тя изглеждаше като обитавана от призраци, а и самите островитяни го вярваха. Седяха в малка стая, Шулц и Шерварнадзе, Рейгън и Горбачов, двама преводачи и двама протоколчици. Там, в стаята с единствения прозорец, насочен към бурните и студени води, които вероятно в крайна сметка щяха да стигнат и до мястото, където „Парч“ седеше под повърхността на Баренцево море, започна срещата на високо ниво.
Поднесоха се предложения за компромиси и се направиха отстъпки. Специалистите се съгласиха, че могат да съкратят наполовина арсеналите с балистични ракети, до около 6000 бойни глави и 1600 носители от всяка страна, и че биха могли да намалят и броя на ракетите с по-малък обсег. Самите Рейгън и Горбачов разговаряха за изпълнение на тези съкращения през следващите пет години, а после и за елиминиране на останалата част от ядрените си арсенали в срок от нови пет години. Картите се разкриха — десет години до свободния от ядрени оръжия свят. Всъщност те говореха за края на ужасите от проекта „Манхатън“ насам. Искаха да обявяват за невярно навеки ужасяващото предсказание от 1945 г. на Робърт Дж. Опънхаймър: „Аз се превърнах в смъртта, унищожителя на светове“, цитат от Бхагавад Гита,37 който физикът си напявал след изпитването на първата атомна бомба.
Горбачов все още искаше Рейгън да се откаже от програмата за звездни войни или поне да ограничи изследванията по нея в лабораториите и да се съгласи да се въздържа от изпитания в космоса за десет години. Рейгън настояваше да провежда изпитания в космоса, най-малко достатъчно на брой, за да е възможно програмата да влезе в действие след десет години. Обеща, че тогава Съединените щати ще предадат цялата система, цялата технология на Съветския съюз.
Горбачов не се хващаше и Рейгън започна да търси решение.
— Представям си как след десет години двамата ще дойдем в Исландия, ще донесем последните две ракети в света и ще направим най-голямото парти по този повод!
После продължил:
— Среща в Исландия след десет години. Аз ще бъда толкова стар, че ти няма да ме познаеш. Аз ще кажа: „Здравей, Михаил?“ Ти ще кажеш „Здравей, Рон?“ И ще унищожим последните две ракети.
Но Горбачов отговори, че може да не е сред живите след десет години, че навлиза в „опасния период“ и че Рейгън е преминал своя и може да е сигурен, че спокойно ще достигне до сто и една години.
— Не мога да живея до сто и първата си годишнина със страхове, че ще изстреляш една от тези ракети по мен — отговорил Рейгън.
Спорът продължил. Рейгън заявил, че е обещал на американския народ да не се отказва от програмата „Звездни войни“; Горбачов настоявал, че президентът пак ще си я има, но ограничена до лабораторни опити. Най-после Рейгън изрекъл думите, които в други обстоятелства биха прозвучали просто като надута риторика:
37
Свещен индуски текст, част от епичната поема „Махабхарата“ (санскритски: песен на благословения). — Б. пр.