Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
В крайна сметка вестникът пусна една ограничена статия в деня преди започването на делото срещу Пелтън. В статията не се казваше нещо повече от това, че той е предал високотехнологична и изпълнявана от дълго време подводна операция за прехващане на съветска комуникационна линия в Охотско море. Не се споменаваше нищо за „Халибът“, „Сийулф“ или „Парч“. Нито дума за Баренцово море или Либия. Делото не предостави други подробности и в началото на юни Пелтън получи три последователни доживотни присъди плюс още десет години.
След като тайната се запази, екипажът на „Парч“ тръгна в началото на септември, водена от капитан трети ранг Ричард А. Бюканън. Това беше седмото пътуване за подводницата до Баренцово море, шестото по арктическия път и второто с Бюканън като командир. Това плаване щеше да се различава много от останалите.
Делото на Пелтън изнерви екипажа. На всички трябваше да са им направили лоботомия, за да не се досещат, че ще трябва да повторят точно този тип операция, която Пелтън беше издал на руснаците.
Кодовото наименование от времето на Пелтън, „Айви белс“, вече не се използваше. Сега имаше редица нови наименования, включително „Манта“ за цялата операция и „Ацетон“ за самия подслушвател, а дори и те се сменяха непрекъснато. Хората обаче знаеха, че независимо как Агенцията за национална сигурност нарича операцията, руснаците са наясно със стратегиите, плановете и начина им на работа.
Сред екипажа често се говореше за Пелтън и за човека, когото наричаха „Джони Уокър червен етикет“, до късно през нощта. Разсъждаваха колко секретна информация минава през ръцете на всеки от хората в „Парч“. Колко купчини шифрован материал лесно можеха да стигнат до фотокопирна машина, стига само някой от тях да го засърбеше за това. Също така мърмореха, че ВМС пазят от тях подробностите по собствените им мисии. Това ги унижаваше. Хората знаеха, че тайната не може да се опази чрез никакви мерки за сигурност, нито пък чрез опити хората на борда да се държат в неведение. Тя се поддържаше само защото самите подводничари смятаха за немислима идеята да продадат информация на Съветския съюз. И можеше да пропадне, ако само един от тях реши, че в края на краищата предателството може би не е чак толкова немислимо.
И все пак, докато подводницата си проправяше път към Баренцово море, хората бяха изпълнени с дързост и желание за разплата. Руснаците може и да имаха Пелтън и Уокър, но Съединените щати имаха „Парч“. И екипажът й си знаеше наизуст абсолютно всичко.
Пътуването през Арктика мина добре. „Парч“ се намираше на 20 или 30 мили от мястото, където трябваше да вземе подслушвателите и да постави нови. Тя вече бе очертала коридора, маршрута, по който по-бързо да стигне до съветския бряг. През годините различни американски подводници бяха предизвиквали хидролокаторните шамандури, нагласени от руснаците да изскачат на повърхността и да предават сигнал, ако някоя подводница опита да мине край тях. Преди „Парч“ да пристигне в Баренцово море, всички шамандури бяха очертани на карта — тези, които работеха, и неработещите. Тя трябваше само да премине през пътеката около шамандурите, да се приближи малко и да свие вляво.
Тогава дойде съобщението. Задръжте. Чакайте. Не се движете. Сега „Парч“ се намираше съвсем близо до границата от 12 мили. Но пътят й бе запечатан—с президентска заповед. На 19 септември, докато „Парч“ все още пътуваше, съветският министър на външните работи Едуард Шеварднадзе беше представил писмо до Рейгън от Горбачов. Генералният секретар бе писал, че желае да съживи преговорите за разоръжаване на среща с Рейгън. Даваше възможност за избор между две места и Съединените щати избраха Рейкявик, Исландия, тихо място по средата между Вашингтон и Москва.
Срещата беше определена за 11 октомври 1986 г., като продължение на миналогодишната среща на високо ниво. На тази среща имаше една доминираща тема — Звездните войни. Горбачов искаше програмата да бъде преустановена. Рейгън страстно твърдеше, че това е единственият начин да се излезе от опасното равновесие, изградено на взаимно гарантираното унищожение. Вярваше, че лазерите в космоса могат завинаги да изтрият концепцията, че мирът съществува поради опасността Съединените щати и Съветският съюз да се изличат от лицето на земята.
По време на втората среща дискусията често пъти преминаваше в крясъци, но в разгара на битката Рейгън и Горбачов започнаха да се харесват и да изпитват уважение един към друг. Накрая излязоха с общо изявление, в което се казваше, че искат да работят за петдесетпроцентно съкращение на стратегическите оръжия и за намаляване на други оръжия.