Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
12. ДОВЕРЯВАЙ СЕ, НО ПРОВЕРЯВАЙ
Студената война може и да не беше свършила напълно, но определено започваше да угасва. Рейкявик постави началото и двете страни, изглежда, усещаха това. Дори и когато американският военноморски флот подгони няколко съветски многоцелеви подводници „Виктор III“ от източното крайбрежие през 1987 г., а американските подводници продължаваха шпионските си мисии със същото темпо, нещо се променяше, нещо, което в началото оставаше неосезаемо.
Горбачов продължи да протестира срещу звездните войни и да избухва в пристъпи на разочарование при почти всяка среща с Шулц най-малкото защото беше убеден, че американците никога нямаше да простят агресивните действия на Съветския съюз, като се започне от свалянето през 1960 г. на Гари Пауърс в шпионския му самолет Ю-2. Но почти всяка от тези тиради беше предизвикана от нетърпението да се достигне до мира достатъчно бързо или достатъчно всеобхватно. Само две години след параноичното управление на Андропов Съветският съюз заявяваше, че се е наситил.
Всъщност през май 1987 г. руснаците обявиха официалната си военна доктрина — насочена просто към отбраната на отечеството. През декември същата година Рейгън и Горбачов се събраха във Вашингтон за първата среща-продължение на тази от Рейкявик. Най-после подписаха договор за елиминиране на цял клас ядрени оръжия — ядрените ракети със среден обсег. Именно гневната безизходица при преговорите за подобен пакт през 1983 бе накарала някои висши съветски служители да се опасяват, че Съединените щати обмислят първи удар. Сега, когато двете страни се съгласиха да подпишат, от враждебното отношение остана само сянка.
— Доверяй, но проверяй — доверявай се, но проверявай — изрече Рейгън стара руска поговорка, когато подписа.
— Това го повтаряш на всяка среща — подразни го Горбачов и се засмя.
— Харесва ми — съгласи се Рейгън.
Кой можеше да си представи Роналд Рейгън да се закача със съветски ръководител? Двамата бяха толкова оживени, че Горбачов спря кортежа си по пътя за Белия дом, за да се ръкува с тълпата. Рейгън върна жеста на следващата среща на високо ниво, като позволи на Горбачов да го представи на съветските хора, които се разхождаха по Червения площад. Георгий Арбатов, директор на Съветския институт за проучвания на САЩ и Канада, изложи нещата по следния начин:
— Ще ви сторим нещо ужасно. Ще ви лишим от един враг.
И все пак макар Горбачов и Рейгън да бяха дали тон, щеше да измине време, докато двете страни възприемат огромното значение на онова, което ставаше, да повярват, че това приятелство може да продължи и че Студената война наистина свършва. Това ставаше все по-ясно, тъй като и висшите мъже в униформи започнаха да провеждат свои собствени срещи на високо ниво.
Адмирал Уилям Дж. Кроу младши, председател на Съвместното командване, се срещна с маршал Сергей Ахромеев, началник-щаб на съветските въоръжени сили. Маршалът и хората от Съвместното командване се събираха за светски разговори. Крой заведе Ахромеев на екскурзия на един американски самолетоносач. Дори се срещнаха в „танка“ в Пентагона — осигурената стая, в която висшите американски военни планираха своите ходове срешу Съветския съюз. И все пак, когато Ахромеев седна с американците, за да говорят за новото приятелство, не можа да скрие разочарованието си от американските подводници, които продължаваха следенето както в дните на Студената война.
— Вие, вие сте проблемът — изтърси той към адмирал Карлайл А. X. Трост, командващ Военноморските операции. Не само че американските подводници все още надзъртаха из съветските води, но Ахромеев беше убеден, че би могъл да следи собствените си подводници просто като върви след американските противолодъчни самолети „Орион-Р3“. Това представляваше вцепеняващо признание за неотслабващата ефективност на американските подводници.
Трост се опита да го успокои, като каза, че стратегията на САЩ няма за цел да застрашава никого. Но изправен пред Ахромеев, Трост разбра, че може да надникне дълбоко в съветската психика, а това, което видя, се различаваше от онова, в което беше вярвал дълго време. Някога му се бе струвало, че съветските войски са предназначени за агресия. А сега Трост виждаше колко силно вярва Ахромеев, че е просто част от усилията за защита на страната си—страна, заобиколена от врагове, от натовски кораби, подводници и противолодъчни самолети.
Постепенно тези мъже от така различни светове разбиваха преградите помежду си. Влизаха в контакт и разбираха как са споделяли еднакви чувства по време на Студената война. Показателен беше моментът, когато адмирал Кинард Маккий — един от най-успешните командири на подводници във ВМС и главното наказание на Мак Белия в годините на „Лапон“, човекът, наследил по-късно Рикоувър като царя на ядрените сили — седеше и си разправяше морски истории с един висш съветски адмирал на обяд в Пентагона. Там беше и Рич Хейвър. Когато го представили като аналитик към Военноморското разузнаване, Хейвър дочул как съветският преводач мърмори нещо за „ЦРУ“ на своя адмирал.