Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
— Аз нямам нищо против, стига да махнем всички ядрени оръжия.
— Това можем да го направим. Хайде да ги премахнем — изстрелял в отговор Горбачов.
Това можеше да бъде и решаващият момент. Може би трябваше да е той. Но домът Хофди отстоя репутацията си. Хората със сигурност бяха обладани от призрака на единствената причина да се стигне до безизходно положение:
— Става дума за целия свят — казал Рейгън, все още молещ Горбачов да се откаже от настояването си програмата да се изпълнява само в лаборатория.
— Или лаборатория, или довиждане — настоял Горбачов. Срещата спря дотук.
Отвън тълпата представители на световната преса научиха колко близо до постигането на разбирателство са били двамата. Репортерите се впуснаха бегом да телеграфират по целия свят, че срещата на високо ниво се е провалила.
Под водата до „Парч“ стигна друга телеграма.
Със светкавична бързина из подводницата се разнесе едно изречение: „Упълномощени сте да преминете линията на 12-те мили.“ „Парч“ щеше да потегли.
Намираше се само на шест-седем часа път от целта си. Разговорите на борда се насочваха към други мисии и други разминавания на косъм. По този начин хората си признаваха прикрито колко много ги е страх. Говореха за следене на подводниците „Янки“ и ултратихите нови многоцелеви „Акула“ и „Сиера“, излезли през последните две години. Наричаха „Акула“ „Подводницата на Уокър“, защото шпионинът беше вдъхновил руснаците да преминат към смъртоносно тихи двигатели. Всъщност съветската технология се развиваше с толкова бързи темпове, че американските многоцелеви подводници биваха откривани от руските, които те се опитваха да следят. Американските подводници биваха засичани и близо до съветските брегове. Именно там шпионите чуваха как руснаците реагират със залп от съобщения. Бяха започнали да наричат предупреждението за откриване от руснаците „заекване девет“: на техен език осем залпа означаваха подозрение за засичане, а девет — потвърдено засичане. Заекването се предизвикваше от повторение. Хората се шегуваха с всичко това, макар да знаеха през цялото време, че за „Парч“ такова засичане вероятно щеше да означава саморазрушение.
Може би точно за да избягнат този страх, през тези дни почти всички биваха залепяни за стената със зелените ленти — нещо като гробница за фараони в Баренцево море. Но операцията се развиваше без засечка. Водолазите излязоха, а шпионите слушаха. После водолазите вдигнаха подслушвателите и оставиха други, които да събират информация.
Бавно, тихо, „Парч“ тръгна от кабела към мястото, където можеше да подаде сигнал на съпровождащата подводница, че всичко е наред.
Точно тогава почувстваха, чуха, иззвъняването, онзи ужасен звук от активния хидролокатор, звънтящ по трюма. Някой отгоре знаеше, че тук има подводница. За щастие подводниците бяха две — „Парч“ и ескортиращата я „Финбек“ (SSN-670). „Финбек“ тихо се намеси, привлече вниманието на руснаците и се престори, че това е поредната игра на гоненица в морето. Номерът мина. „Парч“ се измъкна.
Намираха се на стотици мили от пристана, когато вдигнаха антена. С включен хидролокатор, за да са сигурни, че наоколо няма никой, изпратиха бързо съобщение до Вашингтон: „Мисията изпълнена.“
Отмина към месец, докато „Парч“ достигне водите извън Сан Диего, където спря за кратко по пътя за дома си. Брус де Марс, адмиралът, който сега отговаряше за подводниците, дойде в малка моторница, за да я срещне и да се върне с нея до Меър Айлънд. Беше изпаднал в екстаз. Цивилно облечен, той даде да се разбере, че не иска никой да се отнася с него като с адмирал, не и на този курс. Де Марс носеше не само поздравления, но и видеозаписи от мачовете на „Ню Йорк Метс“, пробили си път с бой през седемте игри от световните серии. Бейзболът беше темата по пътя до пристанището. Както обикновено, семействата на екипажа, съпругите и приятелките очакваха завръщането им на пристана.
Във Вашингтон някой друг чакаше Бюканън. Президентът Рейгън искаше да се срещне с този капитан и лично да поздрави човека, спечелил още една президентска грамота за „Парч“. Тя беше петата за тази подводница, след трите грамоти от Военноморските сили. Екипажът научи, че на срещата са присъствали всички големи: президентът, вицепрезидентът Буш, главнокомандващият военноморските операции и членове на съвместното командване.
Бюканън, командир на най-важната шпионска подводница във ВМС, се чувстваше като редови матрос. Определено, той беше с най-ниско звание в залата. След това Рейгън го погледнал в очите и го нарекъл съвременен Джон Уейн. Точно тази част хората на Бюканън харесваха най-много. Смятаха, че Рейгън е бил искрен. Познаваха се с Джон Уейн.