Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Мистериозният човек на Юрченко се оказа Роналд У. Пелтън, бивш шифровчик от Агенцията за национална сигурност, арестуван на 25 ноември 1985 г. Част от „информацията“, която предложил на Съветския съюз, се оказа за свръхсекретната подслушвателна операция в Охотско море. Пелтън я бе продал за 35 000 долара. В опит да прикрие собствения си банкрут, беше разкрил най-важната подводна шпионска мисия на страната и изложил на риск живота на хората на „Сийулф“ и „Парч“. И двете подводници бяха изпращани в Охотско море през изминалите почти две години, докато руснаците не откриха подслушвателите. А защо им е трябвало толкова дълго време да реагират на информацията на Пелтън, е неизяснено.
След ареста на Пелтън ВМС най-после представиха стария доклад на Хейвър в Сенатската разузнавателна комисия — същият, в който през януари 1982 г. бе описал подозренията, че за загубата на подслушвателя в Охотско море е виновен шпионин. Сенаторите бяха бесни. При затворени врати жестоко критикуваха представителите на ВМС, че са задържали доклада три години. Възмутени бяха от факта, че Военноморските сили са изложили на риск живота на 140 мъже, като върнаха „Парч“ в Баренцово море въпреки опасенията на Хейвър за съществуването на шпионин.
Уилям Коен, републиканец от щат Мейн, беше сред най-ядосаните законотворци в залата. Коен, който щеше да стане министър на отбраната при президента Бил Клинтън, настояваше да разбере кой е написал доклада.
Хейвър се изправи в последните редици в залата.
— Сър, аз го написах.
Когато един от сенаторите поиска да узнае откъде е така сигурен, че това е негова работа, Хейвър цитира датата на доклада и отбеляза, че не може да забрави рождения си ден.
Коен искаше да знае защо ВМС не бяха реагирали при извода на Хейвър, че вероятно руснаците са знаели предварително за подслушвателя. Искаше да разбере защо никой не е търсил шпионина.
— Не ми повярваха — отговори Хейвър.
Коен продължаваше да натиска. Искаше да разбере дали е било благоразумно да се продължи операцията по подслушването на кабела, да й се дава пълен ход при подозренията за шпионин?
Хейвър можеше единствено да повтори думите си, че никой не му е повярвал, че другите във Военноморското разузнаване не стигнали до неговия извод. Накрая като жест на лоялност добави, че е имало известна несигурност. Премълча, че той лично изобщо никога не се беше съмнявал в съществуването на шпионина.
Арестът на Пелтън носеше една добра новина за ВМС и Агенцията за национална сигурност. Сега, когато научиха кой е шпионинът, разбраха, че подслушвателят в Баренцово море все още е сигурен. Работата на Пелтън и достъпът му до секретна информация просто не достигаха дотам. Ако щом той не знаеше, същото важеше и за руснаците.
Пелтън не се призна за виновен и насрочиха делото му за май 1986 г. Но това създаде нов проблем. ВМС и Агенцията за национална сигурност трябваше по някакъв начин да отклоняват вниманието от „Парч“ и от Баренцово море по време на следствието и да получат разрешение за нова мисия.
Не беше трудно да убедят съдията да се съгласи да води процедурите без истински подробности. Но Боб Удуърд и други репортери от „Уошингтън Поуст“ вече се ровеха самостоятелно. Имаха и готова статия за подслушването на кабели за първата страница на вестника.
Официалните лица от ВМС и Агенцията за национална сигурност пощуряха. В момента „Сийулф“ се намираше в Средиземно море и опитваше да подслушва кабел от Западна Африка до Европа, за да помогне при борбата с либийския ръководител Муамар Кадафи. „Сийулф“ работеше в Средиземно море наред с миниподводницата NR-l (въпреки че усилията им нямаше да дадат полезна информация). Не само това, но „Парч“ трябваше да се връща в Баренцово море по-късно през годината. Просто трябваше. Руснаците действаха в Атлантическия океан по-агресивно от всякога. Тъкмо бяха изпратили група от пет многоцелеви подводници „Виктор“ и три седмици ги държаха така близо до източния бряг на Съединените щати, че проследяването им почти изчерпа запасите от хидролокаторни шамандури на Атлантическия флот.
Точно сега една статия можеше да нанесе опустошителни поражения. Директорът на ЦРУ Уилям Кейси заплаши „Поуст“ със съд за разкриване на разузнавателни тайни. Рейгън лично се обади по телефона на издателя на вестника Катрин Греъм с молба да не публикува статията, тъй като ставаше дума за безценни тайни.