Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
По-късно през същата година Трост получи покана за Ленинград като почетен гост на съветските Военноморски сили. По време на пътуването, месец преди падането на Берлинската стена, можа да види от първа ръка колко бързо изчезваха възможностите на съветските подводни сили. Руснаците срещаха трудности да държат подводниците си в морето, да плащат за обслужването им и да провеждат достатъчно операции, за да обучават екипажите. Трост остана зашеметен от промените след последното му посещение в Съветския съюз през 1971 г., когато знаеше, че стаята му се подслушва и че го следят заедно с придружителите му, и то така открито, че хората от ВМС бяха спрели, за да кажат на съветския съгледвач къде отиват. Сега, изглежда, нямаше шпиони. Вместо това се водеха открити дискусии, адмирал с адмирал, за трудностите в поддръжката на действащи ВМС и за безсмислената ядрена надпревара. Трост видя за първи път как се строят съветските подводници и какви са проблемите на съветските капитани: виждаше подводници, на които понякога само офицерите говореха руски, а срочнослужещите от републиките бяха толкова зле обучени, че единствено офицерите можеха да се справят с някои от важните работи по поддръжката, позволяващи подводниците да останат годни за плаване. Но може би най-красноречивият момент настъпи, когато Трост и висшият съветски адмирал Владимир Н. Чернавин започнаха да се шегуват, или полушегуват, че съдбите им са свързани. Ако едната страна не може да поддържа достатъчно голям военноморски флот, другата щеше много трудно да оправдае разходите за отбраната. Светът се променяше под краката им така бързо, както източните и западните берлинчани бяха съборили стената с чукове, камъни и голи ръце.
Сега висшите служители в Държавния департамент бяха започнали да се тревожат за нещата, които биха могли да подкопаят положението на Горбачов, който продължаваше да подобрява отношенията със Съединените щати. Опасенията им падаха върху мисията на „Ръсел“ за подслушване на кабела, насрочена за времето на новата среща между него и Буш. В края на краищата смениха времето за плаване на подводницата.
Но една променена мисия не беше достатъчна. Някои дипломати се притесняваха, че разузнавателната общност твърде бавно променя отдавна затвърденото си мнение за Съветския съюз. Без съмнение след четиридесет години шпионите на страната нямаха желание да се лишат от врага си. Какво щеше да се случи с разузнавателните агенции, когато никой вече не се интересува от размерите на оръжията или от силата им? Какво щеше да стане в света, където най-важната информация идваше не от тайните операции, а по „Си Ен Ен“ с двадесет и четири часовите репортажи за масовите социални промени?
Подводните сили си задаваха тези въпроси и на годишната среща на пенсионирани и действащи офицери от Военноморската подводна лига през месец юни 1990 г. пролича известно възмущение. По целия свят се продаваха парчета от Берлинската стена като сувенири, но в залите на хотел „Радисън“ край Вашингтон, където се състоя срещата, беше ясно, че тук никой не иска „дивидент от мира“ и че никой не гледа на подводния флот намръщено, пресмятайки с калкулатор безбройните социални програми, които можеха да се финансират със средствата само от една подводница. Но духът на бюрократите витаеше осезаемо независимо от тяхното отсъствие.
Човекът, който изпълняваше длъжността секретар на Военноморските сили, X. Лорънс Гарет III, се изправи пред аудиторията и предупреди, че „резачите на бюджети подострят ножовете си дори и в този момент“. Не каза, че най-острият нож се намираше в ръцете на генерал Колин Пауъл, наследил Кроу като председател на Съвместното командване и току-що обявил, че вероятно бюджетът за армията трябва да бъде намален с 25 процента през следващите няколко години. Гарет, привърженик на далеч по-твърдолинейно поведение, пренебрегна всички въздействия от перестройката и гласността върху играта на подводен шпионаж.
— Логиката на ядреното възпиране не се е променила просто защото съветският ръководител редовно стиска ръце по авеню „Пенсилвания“ — прогърмя гласът му.
Другите оратори бяха по-умерени, но призоваваха за благоразумие и скептицизъм, когато става дума за Съветския съюз. Уилям X. Дж. Мантроп младши, заместник-директор на Военноморското разузнаване, повдигна въпроса, който бързо се превръщаше в основната тема за разговор в подводните сили:
— Какви биха били намеренията на съветското ръководство в бъдеще? Можем ли да се надяваме, че ще бъдат по-добри? Отговорът, разбира се, е: не, аз не бих заложил сигурността на страната си за това.