Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
По-късно Хейвър и Стъдман научиха, че Уокър е дал всичко това на руснаците, както и други неща. Всъщност, когато Уокър се пенсионира от ВМС през 1976 г., той продължи шпионската си дейност, като въвлече други в нея. Най-напред ангажира друг специалист по комуникациите от ВМС, Джери А. Уитуърт, който замести Уокър в достъпа до жизненоважните списъци. В началото на осемдесетте години Уокър вербува и брат си Артър, който работеше за една фирма в отбранителната система. Скоро след това Уокър започна да използва и сина си Майкъл, срочнослужещ на ядрения самолетоносач „Нимиц“. Уокър беше заловен само защото бившата му съпруга искала да му попречи да вербува и дъщеря им в шпионския кръг, вече погълнал техния син.
Новината имаше отрезвяващ ефект. През всичките години, когато САЩ подслушваше Съветския съюз по кабелите, руснаците бяха подслушвали американските комуникации, и то без огромните изследвания, инвестиции в технологии или риска за живота на хора. Всъщност кръгът на Уокър бе струвал на Съветския съюз по-малко от 1 милион долара през осемнадесетте години, и за тези пари той почти самостоятелно бе разрушил ядреното превъзходство на САЩ.
Арестуваха Уокър на 20 май. Следващия ден Хейвър получи задачата да състави доклада за нанесените щети до голяма степен защото беше писал голяма част от него преди десет години, когато за първи път опита да бие тревога. Но щетите бяха по-лоши дори от неговите прогнози. Уокър беше предал и тайните на американските методи за обезшумяване на подводниците като например поставянето на двигателното оборудване на възглавници, за да не се допускат резониращи вибрации по трюма. Разбира се, по времето, когато хванаха Уокър, американските хидроакустици вече съобщаваха, че не могат да разпознаят някои от най-новите съветски многоцелеви подводници, докато не се окажеха над тях или не биваха изненадани от самите руснаци. Всъщност някои от най-новите съветски подводници, „Сиера“ и „Акула“, бяха безшумни почти колкото американските „Стърджън“. (По-късно се оказа, че Съветският съюз получавал помощ и от японски и норвежки фирми, включително поделение на корпорацията „Тошиба“, която тайно им беше продала огромните фрези с компютърно управление, необходими да направят винтовете на руските подводници много по-гладки и тихи.)
Стъдман даде показания пред един федерален съдия, като заяви, че кръгът на Уокър трябва да е осигурил „силни възможности за победа на съветската страна при война“. А когато Виталий Юрченко, високопоставен служител на КГБ, избяга през юли 1985 г., съобщи на ЦРУ, че кръгът Уокър-Уитуърт е най-важната победа в шпионажа за КГБ.
Уокър се призна за виновен през същия октомври и се съгласи да помогне на властите при оценката на щетите срещу снизходителност към сина му. Уокър-баща получи доживотна присъда с право на помилване след десет години. Сделката бе одобрена от министъра на отбраната Уайнбъргър, но секретарят на ВМС Леман беше вбесен. Според него предателството на Уокър е било третирано като „обикновено престъпление на някой бюрократ“.
Леман ентусиазирано обясняваше, че ако зависи от него, би наложил наказание от времето след американската революция. По същество наказанието, цитирано от Леман, представляваше:
Да висиш обесен за врата, но не докато умреш, а да бъдеш свален отново и докато си все още жив, да бъдат извадени червата ти и изгорени пред лицето ти; а после главата ти да бъде отсечена от тялото и то да бъде разкъсано на четири части… И нека всемогъщият Бог се смили над душата ти.
Месец след присъдата на Уокър Леман получи още едно тяло за въображаемата си бесилка, а Хейвър — втория призрак. Този път Юрченко издаде втория шпионин във Военноморските сили.
През януари 1980 г., когато Юрченко работел в съветското посолство във Вашингтон, получил обаждане от човек, произнесъл само думите:
— Имам информация за вас.
Човекът посетил посолството, но Юрченко така и не научил името му, нито какво предлага. Други съветски агенти поели случая. Това не беше много, но се оказа достатъчно. ФБР започна да рови из старите записи на разговорите на Юрченко, хванати чрез подслушване на кабелите. Следователите намериха обаждането и го пуснаха на някои от хората във ВМС. Те познаха гласа.