Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Напрегнатият момент сякаш отмина, когато Маккий отиде с почетния си гост, за да изпусне баластните резервоари. После Маккий започна да разправя за дните си като капитан на „Дейс“. По онова време адмирал Макаров бил командир на проектна подводница от клас „671“, от онзи вид, който американците наричаха „Виктор“. Макаров отвърна, че е бил близо до „Дейс“ по време на един от патрулите и още тогава е знаел коя е тази подводница.
— Чудя се кой кого е следил — подхвърли Хейвър, макар да знаеше много добре, че Маккий сега е адмирал именно защото бе забелязал и проследил първата подводница „Виктор“ по време на морските изпитания през 1968 г. Макаров отправи леден поглед към Хейвър и поднесе отговора си чрез преводача:
— Сега не е моментът да обсъждаме това.
Но този поглед говореше повече. Сякаш признаваше: „Знам кой следеше и не бях аз.“ Хейвър сипа сол в старата рана. Напомни на руснаците за дългите години, през които изоставаха и когато можеха да бъдат наречени направо некадърни. Може и да бяха ликвидирали изоставането през последните години на Студената война, но това не бе заличило унижението. Хейвър наруши едно правило на тази особена гласност, на тази все още нова и трудна откритост между военните мъже и след края на обяда Макаров го изрази така:
— Кажете на този млад човек, че когато се съберат ветерани, няма значение кой е победил или загубил — каза чрез преводача той. — Достатъчно е, че са оцелели.
Въпреки че Макаров може би малко прибързано използваше минало време, то със сигурност съвпадаше с гледната точка на Русия. След онзи порив на активност около американския бряг през 1986 и 1987 г. съветските подводници бяха изтеглени у дома. От американска страна обаче нещата продължиха почти както обичайното. Шпионските подводници бяха станали по-предпазливи. Подобренията в хидролокационното и електронното оборудване означаваха, че вече не се налага да се доближават толкова до съветските подводници или до брега, за да прехващат разузнавателни данни. (Пък и подводниците от клас „Лос Анджелос“ нямаха кой знае каква маневреност в тесни места.) Темпът на операциите не беше спаднал. Например подводна ескадра 11 в Сан Диего изпрати осем от десетте си многоцелеви подводници на наблюдателна мисия през 1988 г., без да изостава от темпото, с което действаше по време на Студената война. Подводницата „Солт Лейк Сити“ (SSN-716) работи почти седем месеца в Северния Тихи океан, последвана от „Дортсмут“ (SSN-707), „Пинтадо“ (SSN-672), „Ла Хола“ (SSN-701) и други.
Операциите продължаваха с такова темпо, подклаждани от признаци, че руснаците вече са се научили да правят подводници, също толкова мощни и по-важното, тихи почти колкото американските. Във всичко това се съдържаше колосална ирония: точно когато най-после руснаците се научиха да правят първокласни подводници, нямаха пари, за да ги ползват. Но това все още не бе стигнало до редовите моряци от двете страни.
И така, на Меър Айлънд темпото на специалните операции не стихна. „Сийулф“ беше спряна от експлоатация през 1987 г., а „Парч“ претърпя ремонт, за да може да изпълнява по-широка гама от потенциални проекти. Срязаха я на две, за да може да поеме нов тридесетметров отсек със сложно оборудване за подслушване на кабели, както и да извлича предмети от океанското дъно като „Сийулф“. Ремонтът трябваше да продължи няколко години, но Съединените щати продължаваха да подслушват кабела без прекъсване с подготвения заместник на „Парч“ — „Ричард Б. Ръсел“, наречена на сенатора, чието име навремето се отъждествяваше с намигане, кимване и почти безусловно приемане на всички разузнавателни операции.
От 1987 до 1990 г. „Ръсел“ взе по една награда за всеки рейд до Баренцово море — една президентска грамота и три грамоти на ВМС. Мисиите й продължиха и след като Рейгън напусна поста си в началото на 1989 г. и на негово място дойде Буш, когато Буш и Горбачов поеха откъдето Рейгън и Горбачов бяха спрели и дори след като Буш писа лично до Горбачов с предложение да помогнат на руснаците да извадят една подводница, която бяха загубили в Норвежко море.38
38
Изгубената подводница „Комсомолец“ представляваше 6400-тонен прототип от нов клас, известен като „Майк“, проектирана да се спуска много по-дълбоко от другите многоцелеви подводници. Тя беше четвъртата съветска ядрена подводница, потънала по време на Студената война.