Гробище за домашни любимци
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #17
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Гробище за домашни любимци». Краткое содержание книги:
Реди пасианси дълго след полунощ.
Тъкмо когато за пореден път обръщаше картите върху масата, чу как се отвори задната врата.
„Каквото посееш, това ще пожънеш и то си е вечно твое“ — помисли си Луис Крийд.
Чу бавни стъпки, които се приближаваха, но не се обърна, а продължи да се взира в картите. Видя дама пика и я закри с дланта си.
Стъпките спряха зад него.
Настъпи тишина.
Ледена ръка докосна рамото му. Гласът на Рейчъл беше дрезгав, като че ли гърлото й беше пълно с пръст.
— Скъпи — промълви тя.
Нищо не заплашва семейството на Луис Крийд в новия дом в Мейн. Дом, зад който се вие пътека, водеща към малкото гробище за домашни любимци.
Тъжно място може би… но безопасно. Няма да обсеби сънищата ви, да се събудите с писък, облени с пот, обзети от ужас и зловещи предчувствия…
Рейчъл и децата бяха в Чикаго.
Всичко си идваше на мястото. Луис току-що бе намерил и последното липсващо парче от мозайката.
— Добре ли чух? — попита Рейчъл и смаяно го изгледа. Беше десет и четвърт. Ели си беше легнала, а Рейчъл бе взела още един Валиум — и беше разчистила хола след траурното угощение (фразата „траурно угощение“, подобно на „часове за поклонение пред мъртвеца“, беше ужасяваща и съвременно парадоксална, но все пак най-точно отразяваше начина, по който бяха прекарали следобеда) и когато Луис се завърна от Бангор, я намери мълчалива и замаяна. Но предложението му успя да я изтръгне от апатията й.
— Да, искам да отидете в Чикаго заедно с родителите ти — търпеливо повтори той. — Зная, че заминават утре. Ако им телефонираш веднага, а след това позвъниш в бюрото на „Делта“, може би ще успееш да купиш билети за техния полет.
— Луис, да не си полудял? След скандала с баща ми…
Луис побърза да я прекъсне и започна да изрежда аргументите си с неприсъщо за него красноречие. Дори изпита огромно задоволство от факта, че лъжите му се удават толкова лесно. Почувства се като футболист, който след дълъг престой на скамейката на резервите, влиза в игра, получава топката и преминава като вихър през противниковите линии, като се движи с необикновена лекота. Всъщност той не умееше да лъже и не бе обмислял с подробности какво ще каже на Рейчъл, но сега изненадано установи, че от устата му се лее порой от правдоподобни лъжи, полуистини и измислени претексти.
— Скандалът е една от причините, поради които искам да заминете заедно с родителите ти. Крайно време е да сложим край на враждата, Рейчъл. Разбрах го… усетих го… още по време на поклонението пред ковчега на Гейдж. Всъщност скандалът започна, когато направих опит да се сдобря с баща ти.
— Луис, не мисля, че заминаването ни за Чикаго е добра идея. Двете с Ели имаме нужда от теб и ти — от нас.
Тя впери очи в лицето му, погледът й беше изпълнен със съмнение, сетне каза:
— Поне ми се иска да вярвам, че е така. Освен това, нито Ели, нито аз сме в състояние да…
— … да останете тук — натъртено я прекъсна Луис и усети, че лицето му гори, сякаш бе вдигнал висока температура. — Радвам се, че не можете без мене и аз наистина имам нужда от теб и от Ели. Но в момента най-страшното нещо на света за теб е тази къща, изпълнена със спомени за Гейдж. Гейдж е навсякъде, във всички стаи. Зная, че е ужасно за нас двама ни, но ми се струва, че е още по-непоносимо за Ели.
Забеляза, че в очите й проблесна мъка и разбра, че е улучил слабото й място. Изведнъж, дълбоко в себе си, изпита срам от евтината победа. Разисквайки въпроса за смъртта, авторите на различните учебници казваха едно и също: първият импулс на хората загубили близък човек, е да избягат от мястото на тъжното събитие; но бягството може да доведе до печални последствия, защото не позволява на опечалените да свикнат с действителността. Авторите-психолози единодушно препоръчваха на хората, загубили свой близък, да не заминават, да останат по домовете си и в познатата обстановка да се опитат да преодолеят мъката, докато тя избледнее в хубавите спомени. Но Луис нямаше никакво намерение да извърши намисления от него експеримент, докато жена му и дъщеря му са в Лъдлоу. Непременно трябваше да се отърве от присъствието им, поне за известно време.
— Прав си — отвърна Рейчъл. — Спомените… той сякаш е навсякъде около нас. Докато беше в Бангор, преместих дивана. Струваше ми се, че чистенето ще ми помогне да забравя за… за… но изведнъж се натъкнах на четири от миниатюрните му колички… изглеждаха така, сякаш го чакаха да се върне… и да си поиграе с тях.
Треперещият й глас секна, по лицето й потекоха сълзи.
— Тогава изгълтах втори Валиум, защото отново се разплаках, както сега… о, няма ли край тая шибана мелодрама… прегърни ме, Лу, прегърни ме.
Луис се подчини и силно я притисна до гърдите си, но се почувства като измамник. В ума си трескаво се питаше как да обърне сълзите на Рейлъл в своя полза. „Страшно момче е този Лу Крийд! Хей хей, всички дружно да вървим!“