Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Така е — каза Бюканън. — Знаем почти същото. — Той почеса квадратната си брада. — Обаче това „Ръбовете“ не бях го чувал.
— Жаргон на Управлението — отговори Розели и се усмихна, готов да сключи примирие. — Знаете ни. Луди сме по съкращенията.
Бюканън изръмжа и опитът му за усмивка изглеждаше по-скоро като гримаса от зъбобол.
— И какви са чувствата отвъд реката? — попита Чарлз Голд.
— Само това, че тази работа не е открадната, за да бъде препродадена — каза Розели. — Тя не е задигнала „Миноу“, за да го продава на друг.
— И откъде вадите подобно заключение? — попита с надежда доктор Карсуел.
Розели изгледа учения. Никога не го беше виждал преди, но съвсем правилно го определи като „компютърен гений“, привлечен за консултант от цялата клика.
— Оръжието е прототип — каза Розели. — Единствен. Не е като „Червено око“, които вече летят навсякъде наоколо, защото ги давахме като бонбони на афганистанците.
Питър Кол вдигна едната си вежда, впечатлен, че Розели публично критикува политиката на Управлението.
— И всяка трета страна, която вземе оръжието, знае, че всичките ни шпиони ще го търсят — продължи Розели. — А всеки от нашите разярени командоси от СпецОп ще гори от желание да убива, за да си го върнем.
„Всички врати на милосърдието ще бъдат затворени.“ — помисли си безименния „тюлен“ в ъгъла. Така ги учеха навремето в Анаполис.
— А ако някой го използва против кораб — намеси се Карсуел, — винаги ще могат да се намерят останки, по които да идентифицираме „Миноу“, дори и да се наложи да ги извлечем от морското дъно.
— Точно така. — Розели погледна Бюканън. — И тогава вие сигурно ще успеете да откриете кой го е използвал. — Комплиментът не беше пресилен, защото никой не можеше да се сравнява с възможностите на лабораториите на ФБР.
— Със сигурност ще го открием — каза Голд.
— Така че торпедото не е за продан — завърши Розели. — Тя самата ще го използва, защото не й пука от никого.
— Топки — отново пошепна Дени Байлър, докато дъвчеше тютюна.
— Имаш ли друга теория? — обърна се Розели към брадатия агент, приемайки, че забележката е против твърдението му.
— Имах предвид нея — отвърна Байлър.
— Ааа — кимна Розели. — Има си ги. — После за пръв път се обърна към Баум: — Така ли е, полковник?
— Кнолен — изрече на немски мръсната дума Бени и вдигна юмрук, за да покаже размера на тестисите.
Вратата се отвори отново и Баум се зачуди дали целият Пентагон няма да се опита да се набута в стаята му. Но когато видя, че новият посетител е Майкъл О’Донован, лицето му се изчерви от яд. Беше заклел О’Донован да се грижи за дъщеря му, а той не успя да изпълни ролята на обикновен бодигард. Значи може да я сваля, но не може да я предпази от опасности. После внезапно осъзна, че ядът му е несправедлив и отразява собственото му чувство за вина. След това обаче самоосъждането беше заменено от тръпка на несигурност, защото О’Донован можеше да разкрие, че Рут е била отвлечена. Факт, който той трябваше да скрие от Джак Бюканън.
Страховете му веднага бяха облекчени, защото макар и с мъчително изражение на лицето, О’Донован прекара пръст по устните си, за да му покаже, че няма да издаде нищо.
— О’Донован! — възкликна Джак Бюканън. — Ти ли си това?
Розели направи крачка встрани, молейки се детективът да успее да се справи сам.
— Малко поодраскан — отвърна О’Донован. Върху носа му имаше лепенка, а лилавите петна под очите му приличаха на маскировка.
— Кой е той? — попита Чарлз Голд.
— О’Донован — учудено обясни Бюканън. — Център-север. — Той се обърна отново към детектива: — Какво пък, дявол да го вземе, се е случило с теб?
— Катастрофирах с колата — отговори спокойно О’Донован.
— Ченге ли си? — попита Питър Кол. Опитваше се да разбере какви са отношенията му с останалите.
— ПУНИ — отговори Бюканън вместо О’Донован. — Работеше по експлозията в консулството.
— Има ли достъп за тази ни работа? — попита Кол с детинско чувство за собственост.
— Той е с мен — намеси се Розели.
— Ама има ли достъп? — натърти Дени Байлър, подкрепяйки шефа си.
Розели се обърна рязко към младия агент на ФРС:
— Той е бивш член на Специалните сили. Десета група. Достъпът му е до козирката. — Всички в този бизнес знаеха, че служещите в Специалните сили преминават проучване като най-засекретените агенти на Управлението. — Бяхме заедно в „Пустиня едно“ — добави Розели, за да усили ефекта на думите си. — А ти?