Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Байлър само примигна. През 1980 година той току-що постъпваше в гимназията.
— Разказаха ли ти последното развитие на събитията, О’Донован? — попита Бюканън.
— Да.
— Подробно — добави Розели.
— Значи знаеш какъв ни е проблемът. — Бюканън се взря мрачно в О’Донован. Не му беше твърде приятно да види човека, когото съвсем наскоро беше смятал за обикновен изпълнител. — Да беше заковал онази кучка миналата седмица. Така сега щяхме да се готвим за съд вместо за погребения в Арлингтън.
Очите на О’Донован се присвиха, което явно предизвика и физическа болка.
— На мен ми беше възложено само да разследвам убийството — натъртено отвърна той. — Спомняш ли си? Май ти ръководеше групата за борба с тероризма, Джак.
Бюканън мълчаливо мръдна устни. После само ги стисна.
— Нямаме време за такива спорове — намеси се Хал Новак. — Розели, какви ще са разпорежданията ти? Хората чакат задачите си.
Арт Розели се почеса по брадата и погледна към Бени. Тази част я бяха планирали внимателно, но още не беше доогладена.
— Значи първо сме длъжни да приемем, че всеки американски плавателен съд оттук до Червено море е в опасност. Всеки кораб в открито море, да речем… какъв е ефективният обхват?
— За да се задейства, на „Миноу“ са му нужни сто метра — каза доктор Карсуел.
— Значи става дума за всеки кораб, намиращ се на сто метра от брега — довърши Розели.
— Мамка му — възкликна Питър Кол. — Та това са стотици обекти.
— Пссс — изпусна звук като от изхвърляща баласт подводница безименният „тюлен“. Хората му никога не биха успели да се справят с такъв списък от възможни вероятности.
— Но аз мисля, че нашият гост би могъл да стесни обхвата — каза Розели. Той скръсти ръце и продължи да гледа Баум.
— Мисля, че вече ти казах, господин Розели — заговори Бени през зъби. — Точно този риск си е само наш. Работа на Израел.
— Рискът за мишената може и да е ваш — отвърна Розели. — Обаче оръжието е наше.
— Ама какво става тук? — объркано се намеси Бюканън. — Вие двамата познавате ли се? За какво, по дяволите, говорите?
— Срещали сме се преди — изигра недоволство Розели. — И имаме известни несъгласия по този въпрос.
— Защо ли не съм изненадан, мама му стара? — възкликна Бюканън.
— Хайде, Баум — настоя Розели. — Изплюй камъчето. Кажи им. Иначе просто ще гоним дивото.
Точно това бяха планирали двамата, макар на Бени да не му се искаше да използва ресурсите на американското разузнаване и армия. Беше съвсем сигурен къде вероятно ще кацне Мартина. Мястото, откъдето ще скочи, за да нападне провежданата в Средиземно море операция „Лунен лъч“. С американската си плячка тя със сигурност няма да кацне в никоя европейска или африканска страна, където има значително американско присъствие, или в район, където израелците могат да действат спокойно.
Сега Алжир беше открито враждебен към двете държави, предвид разрастването на мюсюлманския фундаментализъм, така че предположението от досието „Танго“ за вероятен подвижен команден пункт на Мартина в Алжирска Сахара изглеждаше приемливо. Бени можеше съвсем съзнателно да укрие тази информация от гостите си, а Розели имаше възможността да насочи някои от разузнавателните източници на ЦРУ към Алжир, без да съобщава подробности за мотивите си. Но Баум пак не се чувстваше спокоен поради сложно измислената измама.
Въпреки това Артър го беше убедил, че ако не подхвърлят истинска примамка, не биха могли да отвлекат вниманието на американците от тайната размяна на пленници, нито от смъртоносната заплаха над Рут. На тези хора просто трябваше да им бъде дадена алтернативна мишена.
— Добре — въздъхна измъчено най-накрая Баум. — Добре. — Той вдигна очи към тавана, като да молеше за прошка поради предстоящото предателство. — Мартина Клумп ни има зъб. Говоря за Израел. Също и на Германия. Както всички знаете, тя някога беше един от търсените членове на Фракция „Червена армия“. Съвместната израело-германска операция излезе успешна. Тя беше хваната и затворена. Но се закле да отмъсти.
Всичко това звучеше ужасно драматично, но всъщност не беше далеч от истината. Той въздъхна дълбоко, като че следващото разкритие изисква всичките му морални сили.
— Скоро предстои да бъде извършена тайна сделка между Бон и Йерусалим — излъга той. — Израелската флота закупи две бойни подводници от Германия. Трябва да ги получим следващата седмица в Бремерхавен. — Той вдигна ръце, сякаш да покаже, че не е скрил нищо. — Тези подводници, господа, или едната от тях, най-вероятно са мишената на Клумп.