Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Под краката им с кудкудякане се разбягваха кокошки. В някои от дворовете имаше по една-две кози, овци или прасета. Животните изглеждаха не на място сред сбитите една в друга сгради.
Над главите им хората си говореха, подвиквайки през съседни прозорци. Някои се накланяха да хвърлят по едно око на процесията, предвождана от малкото момче. Цялата картина създаваше доста голяма суматоха. Ричард знаеше, че Господарят Рал, облечен в черните си дрехи на магьосник-войн и заметнат със златоткано наметало, веещо се зад гърба му, както и Майката Изповедник в бялата си копринена рокля, а не толкова отрядът войници и двете Морещици, са причината за всеобщото изумление. В днешно време войниците бяха обичайна гледка, а хората явно не даваха пет пари кои са двете жени в кафяви униформи.
Уличните търговци отместваха встрани щайгите си със зеленчуци, дърва или други стоки, за да освободят пътя. Други стояха облегнати на стените и гледаха, сякаш присъствайки на парад, неочаквано преминаващ през квартала им.
Тук-там по кръстопътищата войниците посрещаха с възгласи своя Господар Рал, подвиквайки му благодарности, задето ги е излекувал.
Ричард стискаше здраво ръката на Калан. Откакто напуснаха Двореца, тя не бе казала нито дума. Ричард накара Надин да върви най-отзад, между двете Морещици. Надяваше се, че ще си държи устата затворена. Йоник посочи:
— Ето там горе.
Те го последваха по тясна алея встрани от улицата, където къщите бяха с каменни стени на първите етажи и дървени нагоре. Под козирките се топеше сняг, който капеше в калта и тя се разпръскваше по каменните стени на няколко педи по-нагоре. Калан стискаше с една ръка ръката на Ричард, а с другата повдигаше края на роклята си, докато стъпваше по дъските, поставени долу в калта.
Йоник се спря пред една врата под нисък покрив. От двете страни през прозорците надничаха глави. Щом Ричард го настигна, Йоник отвори вратата и се спусна по стълбите, викайки майка си:
— Мамо, Господарят Рал е! Доведох Господаря Рал!
— Слава на добрите духове — възкликна тя.
Отпусна уморени ръце върху гърба на сина си, хвърлил се на кръста й. Повдигна една ръка към вратата в дъното на малката стая, използвана за кухня, трапезария и дневна едновременно.
— Благодаря ви, че се отзовахте — измърмори тя на Ричард, но избухна в сълзи, преди да успее да довърши.
Йоник изтича към задната стая.
— Насам, Господарю Рал.
Ричард стисна ръката на жената успокоително и се промъкна покрай нея, следвайки Йоник. Калан все още го държеше за ръката. Надин и Дрефан ги последваха тутакси, зад тях Кара и Райна. Йоник затвори вратата на спалнята след двете.
Една-единствена свещ, поставена на малка маса, се опитваше да се пребори с тъмата. Край нея бяха оставени леген с вода и сапунени парцали. Останалата част от стаята, почти изцяло заета от трите легла, сякаш очакваше угасването на свещицата, за да приеме нощта.
Върху отдалеченото легло лежеше малко телце. Ричард, Калан, Надин и Дрефан се струпаха над него. Йоник и майка му, чиито силуети се очертаваха в далечината стояха на ръба на осветеното пространство и наблюдаваха, В стаята миришеше като от разложено месо.
Дрефан свали качулката на наметалото си.
— Отворете кепенците, за да мога да виждам.
Кара отвори и двата, подпирайки ги на стената встрани, така че светлината изпълни малката стаичка и разкри русокосо момче, завито до главата с чаршаф и одеяло. Едната страна на врата му, точно над чаршафа, бе силно подута. Накъсаното му дишане звънтеше на кухо.
— Как се казва? — попита Дрефан майка му.
— Кип — промълви тя през плач. Дрефан потупа момчето по рамото.
— Дошли сме да ти помогнем, Кип.
Надин се надвеси над него.
— Да, Кип, ще те вдигнем на крака за нула време. Тя вдигна ръка и я постави пред устата си, за да се предпази от внезапно лъхналата я отвратителна воня на разложено.
Момчето не отвърна. Очите му бяха затворени. Потната му коса бе прилепнала и сплъстена на челото.
Дрефан го отви до кръста, ръцете му бяха отпуснати на стомаха. Върховете на пръстите му бяха черни.
Дрефан изсумтя:
— Добри духове! — изпусна той.
Залюля се назад на пети и с опакото на ръката си допря по краката двете Морещици, надничащи над рамото му.
— Изведете Ричард оттук! — припряно им прошепна той. — Веднага го изведете оттук!
Без да задават въпроси, Кара и Райна сграбчиха Ричард за ръцете и започнаха да го дърпат навън. Той се изскубна от хватката им.