По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Пет минути по-късно на «Радфорд» бяха готови за полета. Корабът леко промени курса си, за да застане откъм подходящата страна на вятъра. Тактическата навигационна система на Сийхоук“ записа необходимите данни от БИЦ. Хеликоптерът щеше да претърси воден участък с диаметър двайсет и четири километра. Процедурата щеше да е отегчителна, времеемка и отчаяна. Във водата имаше хора, а оказването на помощ на нуждаещите се беше основният и най-древен закон на морето. Щом хеликоптерът се издигна, разрушителят зави наляво и заплава с всичките си четири основни двигателя, включени на пълна мощност, което увеличи скоростта на трийсет и четири възела. Капитанът вече бе съобщил в Неапол за положението и бе поискал извънредна помощ от всички плавателни съдове в района — в непосредствена близост нямаше американски кораби, но една италианска фрегата се насочваше на юг към тях. Информация поискаха дори либийските военновъздушни сили.
„Загубеният“ Г-IV се приземи точно когато американският хеликоптер стигна до района на претърсване. Членовете на екипажа слязоха да се освежат, докато заредят самолета им с гориво. Докато гледаха, един руски транспортен АН-10 включи двигателите си и излетя, за да вземе участие в спасителната операция. Либийците вече оказваха сътрудничество в такива случаи, опитвайки се да се върнат в световната общност, макар командирите им да не знаеха какво точно става. Кацането беше уредено само с няколко телефонни разговора и онзи, който ги бе провел, знаеше само, че ще се приземят за зареждане два самолета, след което веднага ще продължат пътя си. След час отново отлетяха за тричасовото пътуване до Дамаск в Сирия. Отначало бе решено да се върнат в основната си база в Швейцария, но пилотът беше отбелязал, че полетът на два самолета на една и съща компания по един и същ маршрут приблизително по едно и също време ще породи съмнения. По време на издигането той се насочи на изток.
Долу вляво в залива Сидра с изненада видяха проблясващите светлини на летателни машини, една от които хеликоптер. Хората харчеха гориво и време за нищо. Тази мисъл развесели пилота, докато набираше височина и се отпускаше, оставил автопилота да довърши остатъка от дългия полет. Беше прекалено спокоен. И той, и вторият пилот не бяха обърнали внимание на промяната в транспондерния им код.
— Стигнахме ли вече?
Мауди обърна глава. Току-що беше сменил интравенозната банка на пациентката. В пластмасовия му шлем лицето го сърбеше от поникналата брада. Виждаше, че сестра Мария Магдалина изпитва същото неприятно чувство за мръсотия като него.
— Не, сестро, но наближаваме. Моля ви, починете си. Ще се оправя сам.
— Не, не, сигурно сте много уморен. — Тя понечи да се изправи.
— Аз съм по-млад и съм по-добре отпочинал — вдигна ръка лекарят, после смени банката с морфин. Сестра Жана Батист все още беше дълбоко упоена.
— Колко е часът?
— За вас е време за почивка. Ще се грижите за приятелката си, когато пристигнем, но тогава други лекари ще поемат част от моите задължения. Моля ви, пазете си силите. Ще ви трябват. — Това беше съвсем вярно.
Монахинята не отговори. Свикнала да изпълнява заповедите на лекари, тя извърна глава, навярно прошепна молитва и остави клепачите си да се затворят. Когато се увери, че отново е заспала, Мауди отиде в пилотската кабина.
— Колко остава?
— Четирийсет минути. Ще се приземим малко по-рано. Имахме попътен вятър — отвърна вторият пилот.
— Значи преди разсъмване?
— Какво й е? — без да се обръща, попита пилотът, които беше достатъчно отегчен, за да иска да чуе нещо ново.
— Няма да пожелаете да разберете — увери го Мауди.
— Ще умре ли?
— Да, и самолетът трябва изцяло да се дезинфектира преди отново да може да се използва.
— Казаха ни. — Пилотът сви рамене. Не можеше да си представи колко щеше да се уплаши, ако научеше какво носи. Мауди знаеше. По пластмасовия чаршаф под пациентката му имаше локвичка заразена кръв. Когато я сваляха от борда, трябваше да внимават много.
Бадрейн бе благодарен, че е избягвал алкохола. Сега беше най-трезвият от хората в стаята. Десет часа, помисли си той, като погледна часовника си. Десет часа бяха разговаряли и спорили като старици на пазар.
— Той ще се съгласи ли с това? — попита командирът на гвардията.
— Най-малкото не е неоснователно — отвърна Али. Петима висши молли щяха да долетят в Багдат и да останат заложници, ако не на добрата воля, поне на честната дума на своя вожд. Всъщност се бе получило по-добре, отколкото си мислеха събралите се генерали — не че това изобщо ги интересуваше. След като уредиха въпроса, те се спогледаха и един по един кимнаха.