По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Не един, а два самолета се готвеха за излитане на главната писта север-юг, като блъскаха с колела бетонните плочи, изронени от убийствената лятна жега на пустинята и изненадващия студ на зимните нощи. Първият самолет не беше на Мауди. Този Г-IV, външно еднакъв във всичко, освен в една от цифрите на опашката, се устреми напред по пистата и полетя на север. Неговият самолет повтори процедурата, но в момента, в който колелата се откъснаха от земята, зави надясно и пое на югоизток към Судан — самотен самолет в самотна пустинна нощ.
Първият леко зави на запад и навлезе в нормалния международен въздушен коридор за френския бряг. След известно време той щеше да прелети близо до остров Малта, където имаше радарна станция, която покриваше нуждите на летището в Ла Валета и изпълняваше задълженията по контрола на въздушния трафик за централната част на Средиземноморието. Екипажът на този самолет се състоеше изцяло от офицери от военновъздушните сили, които обикновено возеха светила от политическия или делови свят, което беше безопасно, добре платено и досадно. Тази нощ щеше да е различно. Вторият пилот бе впил поглед в картата на коляното си и в навигационната система. На триста и двайсет километра преди Малта и на височина 11 800 метра пилотът кимна на втория пилот и той настрои радарния транспондер на 7711.
— Подхождаме към Ла Валета, подхождаме към Ла Валета, тук е Шест-Две-Хотел, Мейдей Мейдей Мейдей19.
Диспечерът в Ла Валета незабавно забеляза сигнала. Смяната в центъра за контрол на въздушния трафик беше спокойна, както и всеки друг път. Той включи микрофона си и в същото време с другата си ръка махна на своя началник.
— Шест-Две-Хотел, Ла Валета, извънредна ситуация ли обявявате?
— Ла Валета, Шест-Две-Хотел, потвърдено. Провеждаме медицински евакуационен полет от Заир за Париж. Току-що вторият ни двигател излезе от строя и имаме проблеми с електрическата система, готови…
— Хотел, тук Ла Валета, готови сме. — Екранът показваше, че височината на самолета е 390, после стана 380, после 370. — Хотел, тук Ла Валета, губите височина.
Гласът в слушалките му се промени.
— Мейдей Мейдей Мейдей! И двата двигателя извън строя, и двата двигателя извън строя. Опитваме да ги включим отново. Тук Шест-Две-Хотел.
— Курсът ви за директно проникване Ла Валета е три-четири-три, повтарям, директен вектор Ла Валета три-четири-три. Готови сме.
Напрегнатото и отсечено „Прието“ беше единственият отговор. Сега височината им бе 330.
— Какво става? — попита началникът.
— Казва, че и двата двигателя са извън строя, бързо губи височина. — Компютърният екран показваше, че самолетът е „Гълфстрийм“ и че маршрутът му е потвърден.
— Спуска се добре — оптимистично отбеляза началникът. Сега височината им беше 310. Г-IV обаче изобщо не се спускаше добре.
— Шест-Две-Хотел, тук Ла Валета, приемам.
Нищо.
— Шест-Две-Хотел, тук Ла Валета, приемам.
— Какво друго… — Началникът сам погледна екрана. В района нямаше други самолети и единственото, което можеха да направят, беше да наблюдават.
За да симулира по-добре извънредна ситуация, пилотът затвори задните клапи на двигателите. Можеха да преиграят нещата, но нямаше да го направят. Всъщност нямаше да кажат нищо. Той увеличи още скоростта на падане, после зави наляво, като че ли се насочваше към Малта. Някога бе служил на страната си като пилот изтребител и му липсваше удоволствието от маневрите в небето. Спускане с такава скорост би накарало пътниците на борда да пребледнеят и да изпаднат в паника. Пилотът чувстваше само едно — че лети.
— Трябва да е много тежък — каза началникът.
— Има разрешение за полет до летище „Де Гол“ в Париж. — Диспечерът сви рамене и сбърчи лице. — Току-що е излетял от Бенгази.
— Некачествено гориво?
Отговорът беше просто още едно свиване на рамене. Началникът вдигна слушалката и нареди:
— Обади се на либийците. Питай дали могат да пратят спасителен самолет. Нашият може да кацне в залива Сидра20.
— Ла Валета, тук корабът на САЩ „Радфорд“, приемате ли, край.
— „Радфорд“, тук Ла Валета. Приемам, край.
— Засякохме съобщенията ви на радара. Самолетът бързо губи височина. — Гласът принадлежеше на младши лейтенант, който тази нощ носеше вахта в БИЦ. „Радфорд“ бе доста стар разрушител, насочил се към Неапол след учения с египетския флот. По пътя беше получил заповед да влезе в залива Сидра и да обяви право на свободно плаване, практика, стара колкото самия кораб. Някога източник на сериозни вълнения и на две жестоки битки по море и въздух през 80-те години, сега вече това бе досадна рутина, иначе „Радфорд“ не би изпълнявал мисията си сам. Беше толкова отегчителна, че дежурните следяха цивилните радиочестоти, просто за да си запълват времето. — Контакт на сто и осемдесет километра западно от нас. Следим го.
19
Сигнал за бедствие в авиацията. — Б.пр.
20
Залив на северния бряг на Либия. — Б.пр.