По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Можете ли да отговорите на молбата за помощ?
— Ла Валета, тъкмо събудих капитана. Дайте ни малко време да се организираме, но можем да опитаме, край.
— Пада като камък — съобщи младшият офицер.
— Цел е самолет Залив-Четири. Засякохме го на четири хиляди и осемстотин метра и бързо пада — съобщи Ла Валета.
— Благодаря ви, ние също имаме тези данни. В готовност сме.
— Какво става? — попита капитанът. Беше по къси гащета в защитен цвят и тениска. Докладът не отне много време. — Добре, включете двигателите. — След това командирът вдигна вътрешния телефон. — Мостик, говори капитанът. Пълен напред по новия курс…
— Две-седем-пет, сър — подсети го дежурният на радара. — Две-седем-пет, сто осемдесет и три километра.
— Нов курс две-седем-пет.
— Слушам, сър. Поемам по две-седем-пет с пълен напред — потвърди командата офицерът на палубата. Дежурният по мостик дръпна надолу ръчката за директно управление на двигателя и вкара още гориво в огромните реактивни турбини. „Радфорд леко потръпна, после кърмата му се снижи, когато започна да увеличава скоростта от осемнайсет възела нагоре. Капитанът огледа просторния Бойно-информационен център. Дежурните бяха в готовност. Хората на радара настройваха уредите си. Образът на главния екран се промени, за да хване по-добре падащия самолет.
— Да обявим тревога — каза капитанът. Можеше да използва ситуацията, за да проведе тренировка на хората си. След трийсет секунди всички на борда бяха будни и тичаха към постовете си.
Трябва да внимаваш, когато се спускаш към повърхността на океана нощем. Пилотът на Г-IV постоянно наблюдаваше височината и скоростта на падане. Липсата на добра видимост позволяваше съвсем лесно да се разбие във водата и макар че това щеше да доведе до съвършеното изпълнение на нощната им мисия, не се предполагаше, че трябва да е чак толкова съвършена. След още няколко секунди щяха да излязат извън радарния обсег на Ла Валета и после щяха да започнат да се издигат. Единственото, което го тревожеше в момента, беше вероятното присъствие на кораб в района, но на светлината на навлязлата в първата си четвъртина луна пред него не се виждаше нищо.
— Готов съм — съобщи той, когато височината им падна под хиляда и петстотин метра. После отпусна двойната дръжка. По транспондера си Ла Валета можеше да забележи промяната в скоростта на падане, ако все още продължаваха да получават сигнал, но дори в такъв случай щяха да решат, че след като се е спускал, за да получи по-силна въздушна струя в двигателите и да успее отново да ги запали, сега той се опитва да хоризонтира самолета, за да извърши кацане в спокойното море.
— Губим го — каза диспечерът. Екранът премигна няколко пъти, образът се върна, после изчезна.
Началникът кимна и включи микрофона си.
— «Радфорд», тук Ла Валета. Шест-Две-Хотел излезе от обсега ни. Последната му височина беше хиляда и осемстотин и падаше, курс три-четири-три.
— Ла Валета, прието, все още го следим, сега е на хиляда и триста, скоростта на падане малко се понижи, курс три-четири-три — отвърна дежурният в БИЦ. Само на два метра от него капитанът разговаряше с командира на въздушния отряд на «Радфорд». Щяха да им трябват повече от двайсет минути, за да вдигнат във въздуха единствения хеликоптер SH-60B «Сийхоук» на кораба. Сега подготвяха машината за излитане, преди да я вдигнат на специалната палуба. Пилотът се обърна и погледна към екрана на радара.
— Морето е спокойно. Ако има и капчица разум, ще може да се измъкне. Опитайте се да застанете успоредно на вълните. Добре, качваме се, сър. — С тези думи той напусна БИЦ и тръгна назад.
— Губим ги под хоризонта — докладва дежурният на радара. — Току-що достигнаха четиристотин и петдесет метра. Като че ли ще паднат.
— Съобщете на Ла Валета — нареди капитанът.
Самолетът зае хоризонтално положение на сто и петдесет метра над водата според радарния високомер. Пилотът не можеше да си позволи по-голям риск, така че включи двигателите и зави наляво, на юг, обратно към Либия. Сега беше нащрек. Да летиш толкова ниско изисква пълна съсредоточеност дори и при най-благоприятни условия, още повече нощем и над вода, но заповедите му бяха категорични, макар че за целта им не можеше да се каже същото. Във всеки случай всичко щеше да стане бързо. Със скорост малко над триста възела той имаше четирийсет минути до военното летище, където щеше да зареди гориво и да напусне района.