По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Друг, почти идентичен самолет, вече се беше приземил в Бенгази и сега информираха екипажа му за извънредните процедури.
— Канибали — поклати глава Холбрук. Временно като че ли беше загубил способността си да разбира. Бе спал до много късно след като предишната нощ се застоя пред телевизора, за да гледа най-различни коментатори по Си-Спан, които обсъждаха обърканата ситуация с Конгреса след речта на Райън. Като се замислеше, тя не беше лоша. Бе виждал и по-тежки случаи. Само лъжи, разбира се, като във всяко телевизионно предаване. Дори онези, които харесваш — ами, просто знаеш, че не са истински. Някои талантлив човек беше написал речта и бе успял да наблегне и изясни всички важни въпроси. Умението на тези хора впечатляваше. „Планинците“ работеха с години, за да усъвършенстват ораторските си способности, с които да убеждават хората в своята гледна точка. Постоянно опитваха, но просто не ставаше. Не че проблемът беше в разбиранията им, естествено. Всички го знаеха. Сложното бе във формата, а само правителството и неговият съюзник Холивуд можеха да си позволят да наемат подходящите хора, които да разработят идеите, блуждаещи в мозъците на бедните тъпи копелета, които всъщност не го разбираха — това беше единственото възможно заключение.
Но сега във вражеския лагер имаше размирици.
Ърни Браун изключи звука на телевизора и каза:
— Просто няма достатъчно място и за двамата, Пит.
— Мислиш, че до залез слънце единият от тях ще изчезне ли? — попита Холбрук.
— Иска ми се. — Юридическият коментар, който току-що бяха гледали, беше объркан като негърски поход до Вашингтон за повишаване на жизненото равнище. — Виж сега, конституцията не казва какво трябва да се направи в случаи като този. Предполагам, че на булевард „Пенсилвания“ биха могли да го уредят до залез слънце — прибави ухилен Ърни.
Пит само изсумтя.
— Но ще е прекалено по американски — продължи Браун. Можеше да прибави, че Райън всъщност вече е изпадал в такова положение или поне така казваха вестниците и телевизията. Ами да, вярно беше. И двамата смътно си спомняха историята в Лондон и честно казано, и двамата бяха изпитали гордост от това един американец да покаже на европейците как се използва оръжието — чужденците нищо не разбираха от оръжия, нали? Бяха толкова зле, колкото и Холивуд. Жалко, че Райън бе поел по лошия път. Онова, което каза в речта си, защо се бил захванал с управлението на страната и така нататък — така казваха всички. Поне онзи гадняр Килти можеше да се позове на семейството и така нататък. Всички управници бяха крадци и мошеници и в края на краищата онзи тип се беше издигнал точно така, но поне не лицемереше. Лъжец от висока класа или… чакал? Да, точно така. Килти през целия си живот е бил политически мошеник и просто си беше онова, което си беше. Не можеш да обвиняваш един чакал — чакалът си е чакал.
— Пит?
— Да, Ърни?
— Намираме се в конституционна криза, нали?
— Да, така казват коментаторите.
— И положението ще става още по-лошо?
— Имаш предвид положението с Килти ли? Нещата, изглежда, вървят натам. — Пит остави дистанционното. Ърни беше получил поредния пристъп на идеи.
— Ами ако, хм… — Браун замълча, загледан в безмълвния телевизионен екран. Трябваше му време, за да оформи мислите си. Холбрук знаеше това, но чакането често си струваше.
Късно след полунощ боингът най-после се приземи на международното летище „Техеран-Мехрабад“. Членовете на екипажа приличаха на сомнамбули, след като бяха летели през последните трийсет и шест часа почти без прекъсване — а това далеч надхвърляше позволеното в гражданската авиация. Злоупотребата се подсилваше още повече от характера на товара им. Така или иначе, самолетът докосна земята с тежко тупване и с това настъпи облекчение и срам, който и тримата изпитаха след колективната си въздишка. Пилотът поклати глава и изтри уморено лице, после подкара самолета на юг между сините светлини. На това летище се намираше и главният щаб на иранското сухопътно и военновъздушно командване. Самолетът завърши обръщането, промени посоката и се насочи към просторната BBC-рампа — макар маркировката му да бе гражданска, боингът всъщност принадлежеше на иранските военновъздушни сили. Там го очакваха камиони. Най-после спряха.