По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Сестра Жана Батист се намираше в последната стая отдясно. При нея стояха трима санитари. Вече бяха свалили всичките й дрехи и под тях се разкриваше умиращото й тяло. Войниците бяха отблъснати от онова, което видяха — състоянието й беше по-ужасно, отколкото и най-ужасните рани, получени по време на война. Те бързо почистиха тялото й и после го покриха от уважение към целомъдрието на жената, както повеляваше културата им. Директорът погледна към банката морфин и незабавно ограничи притока му с една трета.
— Трябва да я задържим жива колкото се може по-дълго — поясни той.
— Болката от…
— Нищо не може да се направи — хладно отвърна той. Понечи да смъмри Мауди, но после размисли. Той също бе лекар и знаеше, че е трудно да останеш безчувствен към пациентите си. Възрастна жена, европейка, упоена от морфина. Дишането й беше прекалено бавно, за да остане доволен. Санитарите поставиха проводниците за електрокардиограмата и той с изненада видя, че сърцето й работи добре. Чудесно. Както се очакваше, кръвното налягане беше ниско и директорът нареди да окачат на стойката още две единици кръв за преливане. Колкото повече кръв, толкова по-добре.
Санитарите бяха отлично обучени. Всичко, пристигнало заедно с пациентката, вече бе двойно опаковано. Един от тях отнесе пакета навън до газовата пещ, в която скоро щеше да остане само стерилизирана пепел. Основният въпрос сега бяха опитите с вируса. Пациентката представляваше развъдник на културата им. Преди на жертвите се взимаха по няколко кубични сантиметра кръв за анализ и пациентът скоро умираше, след което трупът или се изгаряше, или се дезинфектираше и погребваше в обработена с химикали почва. Не и този път. Известно време той щеше да разполага с него, с най-голямото количество вируси, които някой изобщо бе виждал, и от тях щеше да получи още повече, всички от тях убийствени и могъщи. Той се обърна.
— И така, Мауди, как се е заразила?
— Лекуваше пациент. Едно негърче.
— В какво е допуснала грешка?
— Не успяхме да разберем. Питах я, когато все още беше в съзнание. Не е правила инжекции на момчето, пък и винаги бе изключително внимателна с острите предмети. Тя е опитна сестра — механично отвърна Мауди. Всъщност беше прекалено уморен, за да направи нещо повече, освен да съобщи каквото знае, а това, помисли си директорът, бе просто чудесно. — Работила е с ебола и преди, в Киквит и на други места. Обучи персонала на всички процедури.
— Инфекция по въздуха? — попита директорът. Беше прекалено да се надява на това.
— В Центъра за контрол на болестите смятат, че става дума за щам „Мейинга“. Сигурно си спомняте, че този вариант е наречен на името на сестрата, заразила се с болестта по неизвестен начин.
Тези думи накараха директора да погледне Мауди право в очите.
— Съвсем сигурен ли сте в това, което казахте?
— В момента не съм сигурен в нищо, но аз също разпитах хората от персонала в болницата и се оказа, че всички инжекции са правени на пациент Нула от други, не от сестрата. Тъй че, да, това може да е случай на инфекция по въздуха.
Имаха класически случай на добри и лоши новини едновременно. За заирската ебола се знаеше изключително малко. Знаеше се, че болестта се предава чрез кръв и други телесни течности, дори при сексуален контакт — това бе почти теоретично предположение, тъй като жертвите на еболата едва ли бяха в състояние да се занимават с такива дейности. Смяташе се също, че вирусът не може да съществува извън живия приемник и бързо загива на открито. Поради тази причина приемаха, че болестта не може да се предава по въздуха подобно на пневмонията или други разпространени заболявания. Но в същото време при всяка епидемия на вируса имаше случаи, които не можеха да се обяснят. Нещастната сестра Мейинга бе дала името си на онзи вариант на еболата, който беше отнел живота й по неизвестен начин. Дали бе излъгала за нещо, дали просто беше забравила, или пък наистина беше казала истината и така бе увековечила подтип на еболата, който наистина оцеляваше във въздуха достатъчно дълго, за да бъде пренесен като обикновена настинка? В такъв случай пациентката пред тях представляваше носител на биологично оръжие с такава мощ, която беше в състояние да накара целия свят да се разтрепери от страх.